Search our Site

logo

Аугусто Боал е създател на една от най-радикалните форми на театъра, виждани някога. В "Театъра на потиснатите", зрителите са поканени да "завземат" сцената, да станат действащи лица в драмата – и в собствения си живот. В тази първа от поредицата статии, ще се опитам да обобщя представата на Боал за централната роля на изкуството в живота на човек.

Бразилският драматург и радикален активист, Аугусто Боал, е основател на редица експерименти в пространството на театърa. Най-известните прояви на неговия принос са "Форум театър" и "Театър на потиснатите". Първоначално предназначени за Бразилия, тези форми представяли епохата на борба срещу диктатурата. Те вървели ръка за ръка с радикалните организации в този период. Методите на Боал били използвани в различни среди, белязани от потисничество и днес тези форми, се изпълняват в цял свят. В Палестина, през 2013г., се състоя международен фестивал на "Театъра на потиснатите".

Работата на Боал започва на фона на нововъзникващата култура на неортодоксалния марксизъм в Латинска Америка през 1960-те и 1970-те години. Тя би могла да се свърже и с други образователни, духовни и естетически движения от същия период, като критичната педагогика на Пауло Фрейре, соматерапията на Роберто Фрейре , Енрике Дюсел и неговата философия на освобождението и религиозното движение по теология на освобождението. Работата на Боал може да се характеризира като част от протестната култура на Бразилия, силно повлияна от традиционния карнавал. Политически тя е свързана с марксистките и анти-империалистически движения на епохата, вдъхновени от теорията на зависимостта и глобалните движения на деколонизация. Ейдриън Джаксън, преводачът на Боал, обобщава ориентацията му: Човек горд от земята и нацията си, притежател на един почти академичен интерес към корените на философията и силно разгневен срещу американския империализъм.

Ролята на театъра

Боал характеризира своята работа в театъра във връзка с определени политики на знанието. Той противопоставя търсеното човешко положение, преливащо от творческа свобода, на различни социални реалности, предимно с потисническо естество. Потисничеството върви ръка за ръка с безгласието и невъзможността да се действа според вътрешните повели. Затова и Боал настоява, че "да се говори - означава да се вземе властта'. Театърът е едно от следствията на постоянната борба. Щом всички човешки действия са политически обусловени, то това се отнася и до театъра. Той е свързан с властта, с човешките отношения и с говорещия. В ранните си творби, Боал пише за театъра като оръжие, за което трябва да се борим. Управляващата класа ще се стреми да го задържи. Потиснатите трябва да успеят да го измъкнат от ръцете ѝ. От подобни изказвания, става ясно, че Боал едновременно теоретизира конфликта, но и остоява вярата си във фундаменталния потенциал за творческо изграждане на човека.

В основата на мирогледа на Боал стои ситуация, в която човешкото същество се изявява като активно създаващо реалности. Той заема една хуманистична позиция, в която човекът има същност и тя е с преобладаваща стойност, относителна спрямо частичните проявления на "нечовешкото" в нас и на нечовешкото изобщо. Следователно Боал се стреми да се отнесе към участниците като към човешки същества, като към личности, а не като представители на определен вид или група. В резултат на това се появява закономерният отказ както от "нечовешките" аспекти на човешкото, така и от природата - тази свирепа другост, която трябва да трансформираме, ако искаме да оцелеем. Гледната точка относно човешката същност, подобно на марксисткото родово-същество, е също естетическа. Човечеството е великият шедьовър на природата. Това, което ни отличава от животните, е способността ни да създаваме бъдеще, а не просто да го очакваме. Човечеството има пет основни свойства: сензитивност, емоционалност, рационалност, пол и подвижност. Първите три от тях – усещанията, чувствата и разумът – са ментални.

Културата във всичките си форми (не само театърът), произтича от тази естетическа природа. Произвеждайки собствения си живот и нещата, от които имаме нужда за да живеем, ние всички се проявяваме като производители на култура. Тя е непременно разнообразна. Можем да я разглеждаме като набор от "начини за действие", които от своя страна могат да се разглеждат като начини за постигане на различни мечти, на различно бъдеще. Следователно, макар и в определен смисъл същността да е обща, тя се манифестира по различни пътища. Това е така, защото същността е творческа сила, а не определен тип битие.

Всички култури са въвлечени в естетическото производство. Въпреки това, театърът е от особено значение, защото въплъщава в себе си самонаблюдението. Той произтича от способността на хората да се наблюдават - не само да виждаме, но и да се виждаме. В основата си, театърът е проявление на уникалната способност на човек да наблюдава себе си в действие. Наблюдавайки другите, ние виждаме себе си на тяхно място - а ситуацията, в която се намират, става наша ситуация. Всеки от нас може да си представи онзи, който би могъл да бъде. Mожем да се разкъсаме между онзи там на сцената, между наблюдаващия го и не-Аза - личността, която не сме. Раздвояването и разкъсването на Аз-а между наблюдаващ и наблюдаван е от съществено значение. То е това, което позволява рефлексията. Ролята на театъра е да изиграе това разкъсване. Следователно, театърът е промяна и сътворение, а не просто пресъздаване реалността, той изразява най-изконната способност на човека - да твори. Има множество различни "езици" или форми на експресивност. Всяка от тях е незаменима и ценна сама по себе си. Съществуват и множество начини да се познае света. Надграждането в полето на езиковостта - или иначе казано, ученето на нов език - е онова, което ни приближава най-много до реалността. Тъкмо чрез езика ние придобиваме все повече и повече възможности да я видим. Специфичния "език" на театъра е човешкото тяло. Да играеш значи да познаваш и да си способен да контролираш тялото си, да го накараш да изразява. В тялото, а не в театралната техника, следва да се съсредоточи обучението. В късните си творби, Боал твърди, че "театърът е човешкият език par excellence" [фр. - в най-висша степен; бел. пр.]. Човекът е човек, когато прави театър. Това се дължи на факта, че той подчертава способността ни да възприемаме себе си в действие. За Боал рефлексивната структура на самонаблюдението, е същността на човека.

Не е съвсем ясно дали подобен аргумент изисква трансцендентност. Критиците може би ще възразят, че едно подобно разделяне на личността ще доведе до отчуждение в отношенията между наблюдаващата и играещата част на Аз-а, подчинявайки последната на първата. Но това изглежда е в противоречие с духа на Боал, който е дълбоко въплъщаващ и се стреми към съединение, а не към отчуждение. Способността за разделение между зрител и актьор не се конкретизира и утвърждава, а поражда повторното единение в наблюдаващия-актьор. Разделението прави възможен скока в бъдещето, което е положено като нещо различно от настоящето, спрямо което мисълта и животът са често ограничени. Това е може би радикално, вътрешноприсъщо практическо проявление, въпреки своите трансцендентални теоретически основи.

В творчеството на Боал могат да се наблюдават различни фази. В текстовете си, той говори за ранните си творби като обърнати по-скоро към традиционните форми на театъра. За по-късните - като за фокусирани върху "човека като театър" или театърът като "истинната човешка природа". Според него най-силно тази театралност се проявява в социалния ни живот. Театърът е микрокосмос - възпроизводство в умален мащаб - на цялото на социалното съществуване.

Изкуството като цяло, е фундаментално утопично. Целта на живота е достигнеш онова, което имаш потенциала да бъдеш. Тук се намесва театърът, който помага за постигането на тази цел, показвайки реалността такава, каквато би могла да бъде. Ние трябва да се самосъздаваме [за човека като само-създание] чрез множеството от възможности, а не да приемаме готови социални роли. За Боал потенциалът да потискаш или да бъдеш потиснат е заключен във всеки от нас. Дали този потенциал ще се разгърне в действителност, е въпрос на воля и отговорност. Следователно реалността е фундаментално незавършена и отворена за проявление на творческия дух. В своя статия Боал говори, че Божият план е незавършен, поради ограничение в средствата, а артистът съществува, за да нанесе последните щрихи.

Теоретизирайки театъра, той го идентифицира като задължително противоречив и процесуален. В "Дъгата на Желанието", Боал твърди, че театърът се състои от три елемента: „страстната борба между двама души върху сцена“ - той олицетворява конфликта и противоречивостта на социалния живот в специално, естетическо пространство, позволяващо наблюдение. Всичко би могло да се превърне в естетическо пространство, при едно условие - то трябва да е устроено така, че да бъде изолирано от по-голямото пространство. Друго условие за съществуването му, е разделението между зрител и актьор, дори ако те са един и същи човек. Естетическото пространство е, макар да не съществува - то е представящо или изобразяващо пространство. То е пластично и податливо на влияния, като сънищата. Ето откъде извира творческата му мощ, която разрешава конкретността, а чрез способността си да изобразява, естетическото пространство позволява на нещата да бъдат на две места едновременно. Тук и означаваното, и означаемото, са действителни. Снимката на един човек например, е реален обект, въпреки че и човекът от снимката е такъв. Това значи, че можем да съществуваме в два свята едновременно - метаксис [термин от Платоновата философия, който се използва за да обозначи съществуване в междинно състояние, между един и друг свят; бел. пр.]. Въпреки, че подобно изображение съдържа в себе си потисническа възможност, то може да се използва и с освобождаваща цел. Тук театърът се счита за форма на рефлексивност. Както "живеем в реалния живот, така и в театъра пре-живяваме и наблюдаваме себе си". Три са положенията, чрез които той повишава самопознанието ни. Първо - неговата пластичност позволява свободното изразяване, второ - удвояването и разделянето на Аз-а на наблюдаващ и наблюдавано засилва рефлексивността, третото е уголемяването на събитието, върху което се фокусира, което го превръща в значимо.

Театърът има свой принос и в насърчаването на диалога. За Боал човешките отношения, особено тези, които са основани на различие, трябва да бъдат диалогични. Истинският диалог не е просто сбор от препокриващи се монолози. Без способността да се слуша внимателно и да се уважава другостта, няма диалог. Той също така очертава повтарящия се контраст между да виждаш или да чуваш наистина, и просто да гледаш или да мълчиш. Това се проявява в неговата критика срещу масмедиите. Телевизията поощрява гледането, но не и виждането. За разлика от изкуството и науката, които ни помагат да чуваме и виждаме. Боал демонстрира онова, което има предвид, с множество примери. Там, където другите просто гледаха, Нютон видя ябълката да пада на земята; Бетовен ни кара да слушаме тишината, а психоаналитиците чуват онова, което никога не е било изричано. Изводът от всеки отделен случай е, че да виждаш или чуваш наистина, означава да възприемаш интуитивно едно вътрешно или качествено измерение, което е затъмнено от повърхностното явление. Твърде често, ние само попиваме звуци и картини, без наистина да виждаме и чуваме в този смисъл.

Тази дълбинна форма е от решаващо значение за разбирането на концепцията за диалог при Боал. Ефективният диалог се крие в чуването, а не в препокриващите се монолози, лесно подменящи говора с мълчанието. То е близко до идеята за "активно изслушване". Диалогът е фундаментален не само за театъра, но и за демокрацията. Диктаторските системи са монологични. Атомизацията [термин на Хана Аренд, с който се описва положението на свръх-индивидуализиране на отделния човек, ведно със загубата на смисъл и изолиране от Другия; бел. пр.] също е заплаха за диалога. Ние не можем да живеем в изолация. Всеки може да се научи да разпознава себе си в другостта, чрез включване или усвояването ѝ.

Идеята за това, че хората рядко виждат или чуват реалността, вместо просто да я наблюдават в мълчание, има политически импликации. В едно от своите есета, Боал пише за три основни социални проблема в Бразилия - просията, детската проституция и нечовешките условия в затворите. Проблемът при всеки от тях според него е, че те са станали толкова познати и чести, че човек не може да ги види или чуе. С други думи, възмущението от нечовешкото, което тези проблеми би трябвало да предизвикат, е притъпено тъкмо от това, че са добре познати. От друга страна би било лъжа, макар и "истинна лъжа", ако се каже, че мнозинството ще подкрепи предложение, което не разбира напълно. Ефективната демокрация значи, е загубена без способността да се "чува".

Тази теория има централно място и в концепцията за потисничество. То поражда именно липса на диалог, като включва в себе си монологичната връзка, в която само една от страните може да говори. Също така предполага основно противоречие в отношенията, в които и двете страни - особено потиснатите - са жертви. Диалогът , според Боал, е невъзможен, освен ако не се разпознаем като различни.

Естетика на потиснатите

В "Естетика на потиснатите", Боал разширява своята теория отвъд границите на обичайната си среда - театъра. Той изследва по-широката сфера - тази на изкуството. За Боал, изкуството е форма на сетивен диалог. Чрез сетивата си, ние преследваме истината. Това разширява обхвата на възможностите ни да откриваме сигнали от специфичен тип, сигнали, в които означаващите съвпадат с онова, което означават. Боал дава пример за подобни сигнали, с емоционални изрази като усмивката. За него тя олицетворява едно - уникалност. Изкуството ни помага да изпитаме и възприемем уникалността.

Светът е многообразен, състои се от милиарди уникални същности, които са в постоянно движение. С други думи, всичко е безусловно уникално и като такова, то означава единствено самото себе си. Ние използваме навиците и категориите, за да оцелеем сред водовъртежа на сетивното възприятие. Даването на имена на нещата например, е начин да ги фиксираме във времето и пространството. Макар да вижда процесът на категоризиране като необходим (липсата му би довела до лудост), Боал също така го смята за опасен и прекомерно употребяван в съвременното общество. Езикът допринася за деградацията на сетивата. Думите могат да ги изместят, могат да накарат хората да си представят свят, различен от онзи, който срещат в ежедневието си.

Всъщност, може да се каже, че думите винаги са с променлив смисъл. Тяхното значение в една дискусия например, се променя спрямо онова, което има предвид говорещият, към онова, което има предвид слушащият. Всяка дума е заредена със страстта на говорещия, но е възприета с тази на слушащия. Общуването често се проваля точно заради различие в значенията, които думите имат за един или друг човек. Един от начините за преодоляване на този проблем е използването на неологизми.

Сред основните функции на изкуството, е да възстановява чувственото ниво на възприятие и комуникация. За целта е необходимо изкуството да се разпадне или да се придвижи отвъд бронята, изтъкана от телесната непреклонност, навика и езика. Изкуството е процес на стимулация, свързан с мечтата и дори утопията. Боал твърди, че то активира специфичен вид естетически неврони. Ние всички сме артисти. Ежедневни практики, като любовта например, също могат да се разглеждат като форма на изкуство.

За Боал изкуството заема централно място в човешкия живот. То е част от културата. А тя е онова, което е специфично човешко и е за другите. Културата е процес по хуманизирането ни, който заменя естествената ни, животинска необузданост, с морала. Тъкмо поради тази причина, артистите следва да бъдат свободни от изискванията на пазара - изисквания, които трябва да бъдат преодолени. Глобализацията, диктувана от капитализма, подкопава този процес. Тя подменя артистите с техници, които възпроизвеждат един модел отново и отново. Изкуството е заменено от масово-произведени продукти. Пазарната култура кара хората да действат с глас, тяло, емоции и т.н., различни от онези, които са си лично техни, за да увеличи печалбата. Вместо това, трябва да пеем с нашите собствени гласове. За да помогне за промяната на света, артистът трябва да работи отвъд системата за печалба, сред хората. Да кажем "не" на капитализма, не е достатъчно. Ние също така се нуждаем от автономни желания и мечти, които да не бъдат диктувани от масовата култура. Способността ни да избираме различни отговори, вместо да се позоваваме на инстинкта, основно бива отключвана от изкуството.

Най-важната част от "Естетика на потиснатите", е естетическия процес. Процесът развива способността да изпитваме нещата по сетивен път. Което от своя страна разширява капацитета ни на изразяване и възприемане. Основната задача на произведенията на изкуството, е да засили неговата социалност. Парадоксално или не, но според Боал да си участник в театъра на потиснатите означава, да станеш себе си. Изглежда, че онова, което се има предвид тук, е че всички сме първоначално потопени в една чужда за нас култура. Формирайки своята гледна точка, ние се превръщаме в автономен субект.

Още един важен аспект на изкуството, това е метафората. Боал разглежда метафората като форма на превод. Тя заема централно място в езика и изкуството, които представляват реалността. Метафора е едно от нещата, което отличава човека от животните. Съвременните медии са критикувани за това, че разрушават силата на метафората.

В по-широк смисъл - потискащите подриват творческите способности на потиснатите. Обикновено потискащите се стремят да намалят символичния живот на потиснатите, като ги тласкат към механична работа и ги представят числово. Способността на занаятчиите да създават изкуство например, е отчасти отнета, когато биват принудени да станат работници. Естетиката на потиснатите се стреми да разшири тъкмо тази метафорична активност, символен език и чувствителност, която е била отнета тогава. Форум-театър пък, към организиране на действия, които да проектират ценностите ни в бъдещето, а не просто да реагираме на конкретни ситуации в настоящето.

Не да бъдем разтворени в действителността, а да я видим, ето какъв е стремежът на естетическата дистанция. По този начин потиснатите могат да формулират свой метафоричен свят или набор от смисли и значения. А след това да се опитат да умножат наученото, за да го превърнат в морална ценност. Което и да е произведение на изкуството (включително танците, музиката, театърът и т.н.) съдържа в себе си определена идеология или мироглед. Да изучаваме изкуствата и културата, означава да разширяваме чувствителността си, но в крайна сметка, въпросът опира повече до това да се създава собствено изкуство тъкмо от позицията, в която ние се намираме в света. Боал твърди, че творците трябва да игнорират пазара. Истинската цел на изкуството е да говори със собствения си глас. Това естествено води до фатална борба между артиста и потребителите, между артиста и купувачите. Всеки творец е по същество "подривен" или "анти-капиталист".

Естетиката на потиснатите се ангажира основно с повдигането на въпроси. Фокусът на метода, предложен от Боал, е "какво, ако?". Традиционният театър обикновено използва изявителното - "правя", рекламите използват повелителното "прави!", театърът на потиснатите, за сметка на това, използва подчинително наклонение или в минало - "какво, ако съм направил това?" или в бъдеще време - "какво, ако направя това?". Неговите въпроси са придружени и от съответните актове.

В "Естетика на потиснатите", Боал изрежда няколко техники, форми на изкуство, различни от театъра. Еднa от тях е свързанa с изреждането на лични или национални събития и опит за свързването им в цялостно значение. Другa включва декларация за идентичност, въз основа на различни взаимоотношения - позовавайки се на схващането, че идентичността е винаги релационна [т.е. във връзка с нещо друго, което не е тя самата и е зависима от него, обратното на "атомизирана"; бел. пр.]. Образни форми, включващи снимки на ръце, които демонстрират човешката активност, както и скулптори, направени от боклук. От гледна точка на звуковите техники, целта е да се обвържем с вътрешния ритъм. Методи, включващи разказването на истории чрез танц и преобразуването на механични жестове в танц.

Еднократно:
 EUR

случайни статии


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.