Search our Site

logo

Ренесансовият художник Албрехт Дюрер е считан от приятелите си за майстор в изкуството на размишлението или интелектуалното скитане. Германският хуманист Уиляболд Пиркхаймър пише, че той често се "обвива" в приятните си занимания и през това време изглежда като "най-щастливия човек на Земята".

Мнозина от нас са запознати с различните лица на размишлението - омая, рефлексия, медитация, самобичуване, мечтание. Но докато някои интелектуални скитания изглеждат плодотворни, в други се намират неподправени следи от лоши навици и неща, които ни пречат да достигнем пълния си потенциал. Блянът може да бъде отдих от реалността и повод за вдъхновение, но също толкова позната е тенденцията на ума да преминава в неприятно и безплодно състояние, оставен на самия себе си, особено когато сме в хватката на депресия, безпокойство или обсесия.

Може ли изкуството да бъде катализатор, който да ни насочва към полезни емоции и състояния? Независимо дали става дума за литература, рап или абстрактна маслена живопис, много от нас знаят, че можем да подобрим съдържанието на мислите си като размишляваме върху изкуството. Германците имат прекрасна поговорка за ползите от поддържането на бездействащ (или празен) ум: "die Seele baumeln lassen" , което означава "нека душата се люшка". Нововъзникващите науки за невроестетиката започват да разкриват биологичните процеси, които стоят зад подобно "носене" на душата.

За начало съвременните когнитивни науки представят огромно количество доказателства, че психическите състояния изпращат и получават вълни от причини и действия из останалата част от тялото. Помислете как устата ви се пълни със слюнка, когато гледате снимка на апетитна шоколадова торта или инстинктивното стягане пред напрегната телевизионна драма. Мислите, чувствата и емоциите, безцелни или умишлени, са соматична каскада от множество биологични събития. И това е каскадата, в която изкуството по някакъв начин се влива.

Гален (гръцки лечител от втори век) е осъзнавал добре връзката между ума и тялото. Той вярва, че скитането на духа е резултат от физическа и психическа недостатъчност и затова предписва режим на логичност и здрава работа, за да се избегне. Според източниците Гален твърди, че "Безделието възпитава темперамента на кръвта!". Предположението тук е, че концентрацията е нещо като психобиологична дисциплина, нещо, върху което трябва да работим, за да не позволяваме на умовете и телата си да излязат извън контрол.

От друга страна, в Древна Гърция съществува и по-стара традиция, според която унесът може да бъде разглеждан като тласък за благосъстоянието ни. Хипократовите предшественици на Гален твърдят, че скитането на ума е всъщност най-добрата стратегия за възвръщане към здравословния живот. Съвременните изследвания в областта на психологията на развитието показват, че децата и възрастните, които се занимават с определен вид скиталчество, всъщност проявяват повече когнитивна гъвкавост и се представят по-добре, когато са ангажирани с това да упражняват разрешаване на някакъв вид проблеми, планиране или управление на собствените си мисли и чувства.

Невроизображението (метод за наблюдение на мозъчната активност) започна да разкрива процесите, които влизат във връзка с тези умствени състояния. Далеч от свободното падане, мозъците ни, помолени да останат неподвижни и да не мислят за нищо, продължават да шумят и подскачат в определени дейности, известни като мрежа от подразбиращи се състояния (DMN). Активирането на определени сектори в мозъка е тясно свързано с тези, които отговарят за самореференциалното мислене, опита на Аз-а и интуицията. Освен това се наблюдават успоредно с активиране в префронталната кора (PFC) - областта, която обикновено се свързва с тези важни "изпълнителни" функции. Учудващо, колкото по-голяма е силата на връзката между тези две области на мозъка - интуицията и изпълнителната функция - толкова повече креативност показва човек, когато е помолен да реши даден проблем. Мозъчните сканинги показват корелация, а не причинност; те подсказват за вероятността скиталчеството да помага да мислим както продуктивно, така и творчески, като по някакъв начин укрепваме чувството си за Аз единявайки тялото и ума си във верига от мисловни и биологични дейности.

Изкуството може да бъде катализатор за този вид скиталчество, както и инструмент за регулиране и контрол върху него. Основните свойства на изкуството (независимо дали е в незначителен или основен план - цветовете на картината например), както и сложността на съдържанието му (текстът на песента, изражението на лицето на човек в картина), могат да предизвикат размишления и емоции, но също и да повлияят на физиологията на тялото ни. Творческото мислене и ангажирането с произведения на изкуството са свързани и с дейността на DMN - особено когато естетическото преживяване е твърде силно и смислено за тях. В такива моменти нашата среща с изкуството изглежда задейства едно автобиографично съзерцание, нещо като поток, съдържащ ме в себе си.

Разбира се, изкуството може също така да предизвика безполезни руминационни пориви. Слушането отново и отново на някоя песен може да не ви помогне да преодолеете раздялата, но тъгата породена от изкуството не винаги ви кара да се въртите в отрицателни мисловни кръгове. Всъщност изкуството може да ни помогне да се приспособим към непосредствения източник на болка, действайки като подложка за емоционален катарзис. Всички познаваме странното, приятно и утешително усещане, което идва след плач. Изглежда сякаш този резултат е предизвикан от освобождаване на хормона пролактин, който също така отговаря за имунната система, както и за връзките с другите. Изкуствата са относително безопасно пространство за подобен емоционален епизод, в сравнение със ситуациите от реалния живот. Дори тъжното или тревожно изкуство може да бъде използвано за да отключи положително, психобиологично прочистване чрез размишление.

Историята е изпълнена с примери за връзката между бляновете и творчеството. Германският историк на изкуството Аби Уорбърг (1866-1929) организира библиотеката си от 50 000 книги с цел насърчаване на пътешествията на ума. Неговата колекция е ядрото на Института Уорбърг в Лондон, където работим като изследователи. Всеки от четирите етажа на библиотеката е посветен на една от четирите теми - образ, дума, ориентация и действие - и разделени на подтеми като "магия и наука", "предаване на класически текстове" и "история на изкуството". Водени от идеите на Уорбърг за това, което прави добър съсед за една книга, този уникален подход към класификацията позволява на изсъхнал медицински том от 17-ти век да лежи до текстове по математика, космология и хармония. Рафтовете стимулират интелектуалното скитане - прескачайки от книга (или мисъл), която смятате, че искате, до друга интригуваща идея или тема, за която дори не сте предполагали.

Изкуството се радва на висока оценка в повечето култури и общества. Често се представя като трудно когнитивно упражнение, но така се забравя, че изкуството предоставя възможност за наситени емоционални преживявания, положително интелектуално скиталчество и, както стана ясно, психобиологично саморегулиране. Дюрер може би улавя дейността в това бездействие най-добре от всички. "Ако човек се посвети на изкуството - пише той - ще си спести много от лошите неща, които биха се случили, ако безделничи".

Еднократно:
 EUR

случайни статии


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.