Search our Site

logo

категория Кино

Към момента има хиляди различни подходи към Жокера. Прочетох десетки, като последният бе „Лакански прочит на Жокера“, който изглежда добър повод да спра. Подобно изобилие от разнообразни реакции показва, че този филм е като Роршахов тест за настоящето ни. Но това е нещо хубаво, доколкото разкрива - независимо дали го харесваме или не, - че поне веднъж сме изправени пред един интересен и актуален филм, който ни принуждава да отидем до киносалоните и да гледаме, а сетне да предложим своята реакция на публиката.

„Спомнете си тъмнината и големия студ
тази долина, която кънти от вопли.“
Брехт, „Опера за три гроша“

Съветската култура бе обърната към бъдещето. Тя бе телеологична и разгръщаше времето си в перспектива, градейки комунизма дори тогава, когато той започна да изглежда невъзможен. Разбира се, че се пишеха исторически романи и се снимаха историко-револиционни филми, но историята на тези творби е обикновена пародия на настоящето. Те не се обръщаха към историята за да разберат или реконструират миналото. В този смисъл и дългият период на съветската култура, чак до 1970-80г., е принципно неисторически или по-скоро, радикално скъсващ с наследството на историзма от 19-и век.

Независимо че изображението е заснето от определена гледна точка, пак според Дельоз, то не е достатъчно центрирано за да бъде субективно и да се отнася към субективния опит. Във връзка с това, той говори за изображението в киното не като за аналогова субективност, а като за вещ, за нещо, което в духа на Уайтхед оформя образа: "Вещта — това е образ, който е в себе си, съотнасяйки се с всичко останало, на чието интегрално въздействие е подложен и на което реагира.

Представете си следната картина - самурай бива убит в гората. Един по един всички свидетели са изправени пред съда. Дърварят разказва за ужаса, който преживял натъквайки се на тялото. Свещеникът твърди, че е виждал онзи човек по-рано и го идентифицира като вероятния извършител. Тогава вкарват нападателя Таджомару. Той твърди, че е завързал самурая и е съблазнил жена му пред него, а след това го е убил в двубой.

В киното на унгарския режисьор Бела Тар има нещо мъчително и нечовешко. Чужди са образите и лицата, така както и ситуациите, в които попадат. Сякаш апатичен рибар е хванал на куката си нещо по-живо дори и от рибите, което отказва да се съпротивлява. Но не е ли съпротивата условие за живота или само така сме свикнали да мислим? Прословутото бягство – онова, което Фицджералд нарича „екскурзия в клопка“ - е възможност или пукнатина, образ на съпротивата в-срещу-и-отвъд и без това монолитното търкаляне на часовете, но не и спасение, никога спасение.




Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.