Search our Site

logo

категория Литература

Заглавието на настоящата статия може да се чете по два начина. Единият препраща към жените и прозата, която пишат, докато другият - към жените и прозата, написана за тях. За предпочитане е колкото се може по-голяма гъвкавост когато се занимаваме с жените като писатели, така че двусмислието е умишлено. Необходимо е да си оставим място и за друго освен работата им, тъй като тя е повлияна от неща, които далеч нямат общо с изкуството.

През „1984“ се набива на очи, че нещата в Океания са малко нередни. Първата ни улика би трябвало да бъде безбройните знаци, които казват "Големият Брат ви наблюдава". Повсеместната мръсотия, разрушение, грозота и нищета също намекват, че може и да не се намираме в работническа утопия. Гражданите се обличат идентично, гледат филми с взривявани на парченца бежанци и празнуват "Седмицата на омразата". Бирата е кофти, нищо не работи както трябва и правителството на пропагандата дудне по всяко време от деня. Часовниците удрят тринадесет.

Има места, където разумът умира, за да се роди истината на неговото отрицание. Когато пристигнах в Джемила, времето беше ветровито и слънчево, но за това – после. Най-напред трябва да кажа, че там царуваше дълбока, тежка, девствена тишина: като везна в равновесие. Крясъците на птиците, далечната песен на овчарската свирка, тропотът на козите, долитащата сякаш от небето глъч – тъй много са звуците, от които е изтъкана тишината и пустотата на тези места.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.