Search our Site

logo

категория Култура

Срещаме се с Ким Стенли Робинсън (Уакигън, 1952 г.) в Барселона по време на ежегодния литературен конгрес Космополис. Той е уважаван и популярен автор на научна фантастика най-вече поради своята ангажирана с колонизацията и тераформацията [умишлена намеса в атмосферата, температурата, географските специфики и т.н.; бел. пр.] на Марс (Червеният, Зеленият и Синият Марс).

През 2013 г. за пореден път ветровете отвяха мен и съпругата ми Елена към субконтинента, превърнал се в наша обща съдба – Индия. В края на обиколката ни из южните щати се отправихме на северозапад към границата на Индия с Пакистан, където при добър късмет се надявахме да срещнем представители на местните номадски общности, по-специално търсехме начини как да установим контакт с племето рабари или „онези, които са дошли от отвън“. Нетолкова изследователски, колкото личен мотив стоеше зад това дръзко начинание. Близостта на рабари с бита на каракачаните, с мирогледа на онзи пастирски народ, с който се сродих от момента, в който бях срещнал своята половинка десет години по-рано. Именно покрай Елена за пръв научих за съществуването на последните номади в Европа.

Фа́до ( от латински: fatum — съдба) е жанр в португалската музика, който се оформя според някои в началото на 19 век като резултат от смесването на различни музикални стилове с гръцки, романски и арабски произход. В началото се е свързвало предимно с португалски моряци, завръщащи се у дома след дълги престои в земи, които не са им принадлежали и се е изпълнявало в малки къщи в покрайнините на Лисабон, които приютявали болките на тези, не успели да останат при сърцето си.

Колко поетично звучи този стил на нашия език – само две прилагателни; някои биха ги определили като faux-amis(фалшиви приятели, фр.), но мисля, че тук връзката между португалски и български е съвсем истинна и метафорична. Движението се създава през 1958г. от Жуау Жилберто със съвместните записи с бразилската певица Елизет Кардозу, а другите три най-важни имена, които остават в историята на този стил са Антониу Карлус Жубим, Винисиус ди Мораис и Стан Гец.

В детективския роман “Етюд в червено” на Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс използва най-добрата позната техника за запаметяване: дворецът на паметта. Макар въображаемите “дворци” все още да се използват от шампиони на състезания за запаметяване, както и от малцина, които практикуват изкуството да се запомня, те са ни известни още от гръко-римски времена, когато големите оратори (в това число и Цицерон) са ги използвали за да си осигурят детайлна и безупречна реч.




Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.