Search our Site

logo

категория Култура

През 2013 г. за пореден път ветровете отвяха мен и съпругата ми Елена към субконтинента, превърнал се в наша обща съдба – Индия. В края на обиколката ни из южните щати се отправихме на северозапад към границата на Индия с Пакистан, където при добър късмет се надявахме да срещнем представители на местните номадски общности, по-специално търсехме начини как да установим контакт с племето рабари или „онези, които са дошли от отвън“. Нетолкова изследователски, колкото личен мотив стоеше зад това дръзко начинание. Близостта на рабари с бита на каракачаните, с мирогледа на онзи пастирски народ, с който се сродих от момента, в който бях срещнал своята половинка десет години по-рано. Именно покрай Елена за пръв научих за съществуването на последните номади в Европа.

Колко поетично звучи този стил на нашия език – само две прилагателни; някои биха ги определили като faux-amis(фалшиви приятели, фр.), но мисля, че тук връзката между португалски и български е съвсем истинна и метафорична. Движението се създава през 1958г. от Жуау Жилберто със съвместните записи с бразилската певица Елизет Кардозу, а другите три най-важни имена, които остават в историята на този стил са Антониу Карлус Жубим, Винисиус ди Мораис и Стан Гец.

В детективския роман “Етюд в червено” на Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс използва най-добрата позната техника за запаметяване: дворецът на паметта. Макар въображаемите “дворци” все още да се използват от шампиони на състезания за запаметяване, както и от малцина, които практикуват изкуството да се запомня, те са ни известни още от гръко-римски времена, когато големите оратори (в това число и Цицерон) са ги използвали за да си осигурят детайлна и безупречна реч.

Фа́до ( от латински: fatum — съдба) е жанр в португалската музика, който се оформя според някои в началото на 19 век като резултат от смесването на различни музикални стилове с гръцки, романски и арабски произход. В началото се е свързвало предимно с португалски моряци, завръщащи се у дома след дълги престои в земи, които не са им принадлежали и се е изпълнявало в малки къщи в покрайнините на Лисабон, които приютявали болките на тези, не успели да останат при сърцето си.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.