Search our Site

logo

В детективския роман “Етюд в червено” на Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс използва най-добрата позната техника за запаметяване: дворецът на паметта. Макар въображаемите “дворци” все още да се използват от шампиони на състезания за запаметяване, както и от малцина, които практикуват изкуството да се запомня, те са ни известни още от гръко-римски времена, когато големите оратори (в това число и Цицерон) са ги използвали за да си осигурят детайлна и безупречна реч.

Физическите “дворци”, т.е. заобикалящият ни пейзаж, интериора на някоя стая или затворено пространство изобщо, са толкова познати на оратора, че са винаги на разположение във въображението му. Поставяйки по един къс информация на всяко място, той извършва въображаема разходка из своите дворци, точка по точка, извличайки всяка част от речта в правилния ред без никакви загуби от първоначалната ѝ цялостност.

Прието е да се счита, че Методът на Локи (както също е известна техниката) се е появила по времето на Симонид от Кеос (ок. 556-468 пр. Хр.), който често е определян и за неин създател. Истината е, че разполагаме с косвени доказателства, че в местните култури по цял свят тя се използва далеч преди това. Имаме продължителни данни, датиращи от преди 40 000 години, свързани с австралийските аборигенни култури. Техните песни, индианските пътеки за преклонение, церемониалните пътища на тихоокеанските острови, както и системата Цеку на инките в Куско, демонстрират същия модел на “дворците” на паметта като този, описан от Цицерон. По тези пътеки и свещените места, върху които са разположени, старейшините пеят, танцуват и разказват истории, които правят достъпна и запомняща се информацията, която се асоциира с тях.

Способностите за запомняне на местните старейшини надхвърлят всичко, с което разполагаме като исторически данни относно древните гърци например. Извършените с индианците от племето Навахо проучвания показват, че те разполагат в паметта си с класификация на насекоми, която надхвърля 700 екземпляра, заедно с идентификацията им, техните местообитания и поведение. И тук говорим само за насекомите. Един изцяло посветен старейшина е способен да свърже истории, еквивалентни на практическите наръчници за всички птици, бозайници, влечуги и риби, обитаващи тяхната среда.

Друго проучване показва, че филипинското племе Хануно е способно да идентифицира 1,625 растения, много от които са били непознати на западната наука по него време. Към това прибавете и познанията по астрономия, ориентиране в хронологическото време, навигация, правните и морални норми, метеорологичните особености и сезони, сложните генеалогии и верски убеждения, и имате огромна енциклопедия, която бива съхранявана в една преплетена мрежа, навързана в истински или въображаеми дворци на паметта.

Обикновено културите без писменост се наричат „непросветени“ или „неграмотни“. Но според мен тяхната идентичност не трябва да се асоциира с онова, което не правят, а по-скоро с онова, което правят по необходимост тогава, когато не разполагат с писменост, с помощта на която да съхраняват знанията си. Културите без писменост са възприели най-интригуващите технологии свързани с паметта, често обединявани под академичния термин “първични езици”, включващи песни, танци, рими и ритми, истории и митове. Материалните устройства спомагащи паметта са рядко включвани в този списък. Най-универсалният от всички разбира се, е самият пейзаж.

Дворецът на паметта на австралийските аборигени се е разпростирал нашироко върху земята им, структурно оформен от пътеките, които са препращали към текстовете на песните им. Тези на народа Януува от Карпентария, обитаващи далечния север на Австралия, са разказани в над 800 километрови пътища. Движението на песента е “вписано” в последователността на локациите, като техни изразители са например камъните и скалите, някое значимо дърво или преминаващите в близост води. Тези локации са далеч повече от прост ориентир. На всяка от тях се е изпълнявала определена песен, танц, церемония или разказвала определена история, които винаги са се асоциирали с тъкмо това място, както физически, така и в паметта. Ред от някоя песен например, предоставя списък със съдържанието на цяла една система от знания, която може да бъде разгледана и пренесена както в паметта, така и в материалния свят.

В едно с жизнения пейзаж, някои местни култури използват и небето като „станция“ или поле за осъществяване на техния дворец на паметта. Историите на митологичните герои асоциирани със звездите, планетите и тъмните пространства, припомнят безценните практически познания свързани с навигацията, сезоните и голяма част от етическата рамка на културите им. Местоположението на небето или пейзажа, осигурява здрав фундамент, върху който да се вписват все по-сложни нива на знание развиващи се в процеса на посвещаване. Обикновено само изцяло посветените старейшини познават и разбират цялостната система на общността. Чрез ограничаването на достъпността, може да се избегне т.нар. “развален телефон”, а важната информация да се опази от профанизиране.

Скалното изкуство и декорираните стълбове са също познати способи за извикване на определени знания. Непознати са ни обаче преносимите устройства, с които праисторическите народи са помагали на паметта си. Гравирани камъни и дървени късове, изрисувани кори на дървета и брезови свирки, декорации върху кожи и оплетени по специфичен начин въжета – цели колекции от предмети запълващи багажа им… Всичко това е използвано за да се извиква определена информация. Съдът, който са използвали австралийските аборигени за да пренасят храна – кооламонът, често бива гравиран от долната си страна, превръщайки се в сложно мнемонично устройство, без да добавя излишен товар. По същия начин се е използвала и чурингата (каменен или дървен обект дълъг до един метър и украсен с абстрактни мотиви), като той е бил строго ограничен и достъпен за малцина. Собственикът на коламон или старейшината с неговата чуринга, прокарвайки пръсти по различните маркировки, си спомнял подходящата история или песен, свързана с тях.

По сходен начин хората от племето Люба в западна Африка използват лукаса – силно гравирана и документална карта. Предишни изследователи твърдяха, че “хората на паметта” от групата на Мбудие (специална група, която пазела устната история на Люба –бел. прев.) прекарвали години в изучаване на обширния корпус от истории, танци и песни, които се асоциирали с мънистата и черупките, прикрепени към гравирания дървен къс. Когато прочетох тяхната позиция, моята реакция бе изпълнена с категоричен скептицизъм. Бях сигурен, че се казва прекалено много, за едно толкова опростено устройство, затова си направих такова. Грабнах парче дърво и залепих върху него мъниста и черупки, като започнах да кодирам 412-те птици, които обитават щата, в който живея – техните родово-видови характеристики, идентификации, хабитус и поведение. Работеше безупречно. Вече нямаше място за съмнение. Макар и прост, лукаса се оказа изключително мощен и ефективен инструмент за запаметяване. Вдъхновен от успеха си, кодирах всичките 244 държави и зависимите територии в повече от един километър около дома си. Имам по една локация за всяка от тях. Разхождам се из гъсто населения Китай до малкия остров Питканер. Също така се разхождам и във времето – тръгвам преди 4,500 милиона години, за да стигна до настоящето, кимам на динозаврите, срещам се с нашите човекоподобни предшественици и поздравявам безброй герои на историята ни. Откакто използвам тези древни мнемонични техники, способностите на паметта ми се разраснаха до небивали размери.

Структурата на човешкия мозък е тази, която диктува ефективността на методите за запаметяване и тяхното разпространение сред обществата. Нашата способност да пишем е породила ерозията в тези способности. Можем, ако изберем да го направим, да включим тези техники към настоящите си образователни методи. Учил съм деца да пеят уроците си и да създават мисловни пътеки из училищните площадки, с които да ги запомнят, с отлични резултати. Ние можем и трябва да изучаваме интелектуални достижения на първобитните народи, приобщавайки техниките им към съвременния живот. Но винаги отдавайки заслуженото на източника им – тези техники са далеч по-стари от западната цивилизация и в пъти по-ефективни от суровите и механични техни заместители.


Еднократно:
 EUR

случайни статии

Философия
Път в полето

Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.