Search our Site

logo

категория Философия

- За какво става въпрос в "Да живееш и мислиш като свинете"?

Шатльо: Това е книга за фабрикуването на индивиди, които упражняват мека цензура върху самите себе си... В нея човечеството е редуцирано до балон от права, който не отива отвъд тясно биологическите функции от вида на ям-ям-пърдя... както и на грух-грух и пиу-пиу на кибернетиката и предградията... По този начин хора с напълно адекватен коефициент на интелигентност не успяват да се превърнат в свободни индивиди... Вместо това, те конституират наричаното от мен кибер-добитък [...] Всичкото прясно месо, ведно със свежите им мозъци, следва да се превърне в количество и стока.

Написахме тази статия двамата. Тъй като всеки от нас бе неколцина, вече бяхме цяла тълпа. Използвахме всичко, което бе в обсега ни - както най-близкото, така и най-далечното. Ние бяхме подкрепени, вдъхновени, умножени.

Отдавна се говори за съвременното номадство като за нещо добро, като за висш идеал на времето ни, в който се оглежда човешката свобода и стремежа към нея, така здраво втъкани в духа на модерния човек от началото на миналия век насам. От друга страна, отдавна се говори и за последствията от това - изкореняването на човека от земята, която го дефинира, подменянето на твърдата почва под краката му с плаващи пясъци, както и за отчуждението от Другия и взаимността изобщо, като следствия от прекомерната мобилност, влачеща след себе си непостоянството. Всичко това можем да обединим в една дума – обездомяването на човека, произтичащо от неговата подвижност.

Вярата в разума, науката, скептицизмът, секуларизмът и равенството са идеали на Просвещението, залегнали в основите на нашите университети, а и на демокрацията ни. Никоя друга епоха не може да се сравни с тази на Просвещението. Класическата античност е вдъхновяваща, но е на цял свят разстояние от нашите съвременни общества. Средните векове, макар и по-разумни от репутацията си, остават достатъчно отдалечени.

Един от важните дебати в историята на телевизията и популярната мисъл, е между два интелектуални титанa - Ноам Чомски и Мишел Фуко. В разгара на войната във Виетнам, американският лингвист и френският историк на мисълта се срещат, за да дискутират върху някои от фундаменталните въпроси, които ни тревожат и днес - има ли такова нещо като "човешка природа"; кои са предопределящите познанието ни фактори - собствената ни творческа активност или диктуваните от социалните и културни условия схеми; идеалното общество и неговите издънки; произход и битие на справедливостта и други. 

През декември 1941г. Уилям Фокнър изпраща от дома си в Мисисипи на издателя си в Ню-Йорк четвъртата и последна част от разказа си "Стръвницата". Извинява се за закъснението на ръкописа в отделна бележка с думите: "В него имаше повече мръвка, отколкото предполагах." Разказът става най-известният от късите произведения на Фокнър, появявайки се седем месеца по-късно, през май 1942г., като част от сборника "Слез на земята, Моисей".

Преди да започнем с това, нека го наречем размишление, към което ме наведе филмът „Безбог“ на режисьора Ралица Петрова, е важно да направим няколко уговорки. Тук няма да става дума за естетически анализ на художествените похвати използвани в произведението. Макар на места да прибягвам към тях, го правя доколкото ми се струват особено необходими за вникването и експлицирането на определена смислова натовареност, към която всъщност се прицелвам.

Както философите така и не-философите стоят на едно равнище по отношение на смъртта. Няма "експерти" в смъртта, тъй като в нея няма нищо, което да се познае. Дори изучаващите процесите водещи до нея, нямат предимство пред нас, обикновените смъртници. Всички сме равни в мислите си, а и всички ги започваме и приключваме от позицията на невежеството си.

През по-голямата част от двадесет и първи век, бе широко разпространено схващането, че съзнанието не обхваща голяма част от вселената. Повечето от нас считаха, че то съществува само в биологичния свят и по-специално в животните въоръжени с нервна система. Панпсихистите отричат тази общоприета позиция, застъпвайки мнението, че съзнанието е фундаментално и повсеместно свойство на вселената. Умът е навсякъде (което е и буквалният превод на “панпсихизъм”).

Защото в многото мъдрост има много тъга;
и който трупа знание, трупа и печал.
Еклисиаст 1:18



Тази мисъл, част от един от спорните текстове в Старият Завет, подлежи на множество интерпретации. Това може да се забележи и в различните преводи, които е претърпявала Библията, били те официални или не.

Отне близо столетие на мисълта, преди да успее да реализира екзистенциализма като популярно философско движение, а дори и в мания през първите две десетилетия на следвоенна Франция. Това бе времето на неговото най-могъщо влияние не само в самата философия, но и в много други сфери на изкуството – литературата, театъра, кинопродукцията, далеч-далеч отвъд границите на Франция.

Допушвайки цигарата си пред вратите на тъкмо отпътуващия за София влак, станах свидетел на особена сцена. В нея нямаше нищо от нещата, които обикновено влагаме в ежедневието в тази дума. Не беше кавга, нито пък типичното изпращане между влюбени или близки, с което сме свикнали и въпреки плътността на красотата му - твърде често не забелязваме.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.