Search our Site

logo
Противопандемична екология
Image

| соня шах

е журналист и автор на Pandemic: Tracking Contagions, From Cholera to Ebola and Beyond, както и на The Next Great Migration: The Beauty and Terror of Life on the Move, която предстои да се появи през юни тази година.

Превод: Антон Колев

* авторката има предвид т.нар. „каролински пъструшки“; бел. пр.

Дори през 21-ви век старите способи за защита изглеждат на китайските власти като най-доброто средство за борба с епидемията от коронавирус. Стотици милиони хора ще бъдат ограничени в движението си. Не е ли време да попитаме защо пандемиите се подменят една друга във все по-постоянен ритъм?

 

Би могъл да бъде мравояд, прилеп или, както предполага една от по-късните теории, змия. Състезанието за определяне на животинския източник на Covid-19 продължава − коронавирусът, който в момента държи няколко стотин милиона души под карантина, заобиколени от кордони от санитари в Китай и други страни. Животинският произход на вируса е най-критичната загадка за разгадаване. Но спекулациите относно кое диво същество го е приютявало първоначално, крият по-фундаменталния за нарастващата ни уязвимост към пандемии проблем: ускоряващите се темпове на загуба на местообитания.

 

От 1940 г. насам стотици микробни патогени са възникнали или са се препоявили на територия, в която никога преди не са наблюдавани. Те включват ХИВ и ебола в Западна Африка, зика в Америка, както и множество нови коронавируси. Мнозинството от тях, а именно 60%, произлизат от животински тела. Част от домашни любимци и добитък. Повече от две трети − от дивата природа.

 

Това не е по вина на дивите животни, макар историите, илюстриращи ги като „източник“ на смъртоносни огнища да предполагат обратното, те не са тъй изобилстващи със смъртоносни и готови да ни поразят патогени. В действителност повечето от тези микроби живеят безвредно в тялото на животните. Проблемът е, че обезлесяването и разширяването на градовете и индустриалните предприятия създават пътища за адаптиране на животинските микроби към човешкото тяло.

 

Унищожаването на местообитания заплашва огромен брой диви видове с изчезване, включително и лечебните растения и животни, от които исторически сме зависили в нашата фармакопея. То също така принуждава оцелелите диви видове да се притискат във все по-малки фрагменти от останалите територии, което пък увеличава вероятността да влязат в траен, интимен контакт с близките човешки селища. Този вид повтаряем, интимен контакт позволява на живеещите в телата им доброкачествени микроби да проникнат в нашите, превръщайки ги в смъртоносни патогенни агенти.

 

Ебола илюстрира добре това. Проучване от 2017 г. установи, че вирусът, чийто източник е открит в различни видове прилепи, е по-често срещан внаскоро претърпели обезлесяване райони от Централна и Западна Африка. Щом горите им бъдат изсечени, прилепите са принудени да кацат по дърветата в градините и фермите ни. Оттук нататък е лесно да си представим останалото: човек поглъща слюнката на прилеп като отхапва от покрит с нея плод или се опитва да улови и убие нежелан посетител, излагайки се на микроби намиращи подслон в тъканите му. По този начин множество вируси, пренасяни от прилепи, но безобидни за тях, са намерили своя път към човешките популации – например ебола, както и нипах (особено в Малайзия или Бангладеш) или марбург (основно в Източна Африка). Това явление се означава с „преодоляване на видовата бариера“. Колкото и рядко да се случва, то може да позволи на животинските микроби да се адаптират към нашите тела и да се развият до такава степен, че да се превърнат в патогени.

 

Същото се отнася и до болести, предаващи се от комари. Установена е връзка между появата на епидемии и унищожението на горите – с изключение, че в този случай има по-малко отношение спрямо загуба на местообитания, отколкото спрямо тяхната трансформация. Заедно с дърветата се загубва и почвената покривка от мъртви листа и корени. Водата от валежите се отича по-лесно през откритата почва, която сега се къпе в слънчеви лъчи, образувайки локви и езера, благоприятни за размножаването на маларийни комари. Според проучване, проведено в дузина страни, видовете комари, пренасящи човешки патогенни агенти в обезлесените райони, са два пъти по-многобройни, отколкото в районите с останали непокътнати гори.

 

Опасностите от промишленото животновъдство

 

Унищожаването на местообитанията също води до промяна в действителната численост на различните видове, което може да увеличи риска от размножаване на патогенен агент. Пример: западно нилският вирус пренасян от мигриращи птици. В Северна Америка популациите от птици през последните петдесет години са намалели, поради загуба на местообитания и други разрушения, като са засегнати с над 25%. Но не всички видове страдат по един и същи начин. Специализираните птици (по местообитания), като кълвачи и сори*, биват засегнати много по-силно от „общопрактикуващите“ като европейските червеношийки и гарваните. Ако първите са лоши носители на западнонилския вирус, то вторите, от своя страна, са отлични. Оттук и силното присъствие на вируса сред домашните птици в региона, както и нарастващата възможност да се види ухапване на заразена птица от комар, а по-късно от същия него и на човек.

 

Същото се случва и с болестите, пренасяни от кърлежи. Бавно подяждайки северноамериканските гори, градското развитие изпъди животни като опосумите, допринасящи в борбата с кърлежовите популации, а остави далеч по-слабо ефективни видове за тази задача − като белоногата мишка и елена. Резултатът − предаваните от кърлежи болестите се разпространяват все по-лесно. Сред тях е лаймската болест, която се появява в САЩ за първи път през 1975 г. През последните двадесет години са идентифицирани седем нови патогенни агенти, пренасяни от кърлежи.

 

Рискът от нови заболявания се усложнява не само от загубата на местообитания, но и от тяхното подменяне. За да утолим апетитита си, хората изравнихме повърхност еквивалентна на тази на африканския континент, с цел изхранване и отглеждане на животни предназначени за клане. Някои от тях следват маршрути за незаконна търговия или пък се продават по пазари за живи животни („мокри пазари“). Там видове, които иначе никога не биха се срещнали в природата, се намират в клетки едни до други, което прави възможна миграцията на микробите. Този вид развитие, който вече породи коранавируса от 2002-2003 г., отговорен за тежък, остър респираторен синдром (САРС), може би е в основата на неизвестния корона вирус, който ни покосява днес.

 

Много по-многобройни са обаче животните, които растат и се развиват в сърцето на нашето промишлено животновъдство. Стотици хиляди от тях се тълпят едно върху друго, чакайки да бъдат поведени към кланицата. Това са идеалните условия за превръщането на микробите в агенти на смъртоносни патогени. Птичият грип например, пренасян от водни птици, опустошава ферми пълни с пилета в плен, в които те мутират и стават по-вирулентни – един тъй предсказуем процес, че може да се възпроизведе в лабораторни условия. Един от неговите щамове, H5N1, се предава и върху хората, погубвайки повече от половината заразени. През 2014 г. в Северна Америка се наложи да бъдат избити десетки милиони пилета, за да се спре размножаването на друг негов щам.
 

Планините от изпражнения, произвеждани от добитъка ни, предлагат на микробите от животински произход други възможности за заразяване на населението. Тъй като има безкрайно повече отпадъци, отколкото земеделската земя може да абсорбира под формата на торове, те често завършват съхранявани в пропускливи водни басейни – райска мечта за бактерията ешерихия коли. Повече от половината от животните, държани в американските угоявници, са носители на инфекцията, макар да остава безвредна. При хората обаче, ешерихия коли причинява кървава диария, треска и може да доведе до остра бъбречна недостатъчност. И тъй като животинските отпадъци често попадат в нашата питейна вода и храна, 90 000 американци биват заразявани всяка година.

 

Въпреки че мутационният феномен на животински микроби в човешки патогенни агенти се ускорява, той не е нов. Появата му датира от неолитната революция, когато хората започнали да унищожават диви местообитания за да разширят култивираните земи, да опитомяват животните и да ги товарят. В замяна на това, те ни предложиха няколко отровни подаръка: морбили и туберкулоза дължим на кравите, коклюш − на прасета, инфлуенца − на патиците.

 

Този процес продължава и по време на Европейската колониална експанзия. Железопътните линии и градовете, построени от колонистите в Конго, позволиха на лентивируса, домакинстван от макаците в този регион, да усъвършенства адаптацията си към човешкото тяло. В Бенгал, британците нахлуват в необятната влажна зона на Сундарбаните с цел развиване на оризопроизводството, излагайки жителите на водните бактерии, обитаващи тези възсолени води. Пандемиите причинени от колониалните нашествия остават с нас и до днес. Лентивирусът на макаците се превърна в ХИВ. Водната бактерия на Сундарбаните, сега известна като холера, до този момент е предизвикала седем пандемии, най-скорошната от които в Хаити.

 

За щастие, доколкото не сме били пасивни жертви на процесите, ние можем да направим много за да намалим риска от появата на тези микроби.

 

Както заяви епидемиологът Лари Брилянт, „появата на вируси е неизбежна, но не и на епидемиите“. Не ще бъдем пощадени обаче, освен при условие, че се превърнем в толкова решителни относно промяната в политиката си, колкото досега бяхме и по отношение нарушаването на естествения живот.

Еднократно
 EUR

случайни статии




Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.