Search our Site

logo

категория Общество

Статията “Социализмът и кризата на съвременния човек” излиза през 1968 г. в септемврийския брой на чехословашкото списание “Plamen” (Пламък). По това време ЧКП приема одобрения от Москва закон за цензурата, в който пресата, радиото и телевизията се разглеждат като “инструменти за провеждане политиката на Партията и държавата. Месец по-рано Пражката пролет е смазана и започва т. нар. “нормализация”. Самият текст е мислен и писан преди инвазията на Варшавския пакт.

Стандартната интерпретация на известното твърдение на Фридрих Ницше, че „Бог е мъртъв“ посочва науката (или “технологията” – в по-наивния им вариант) като главната движеща сила, довела до унищожението на Бог. Такъв е аргументът на философи като Брамман (2009), предлагащи „дълбока интерпретация“ на това, към което притчата за лудия наистина препраща. Те стигат до заключението, че всъщност науката детронира Бог като основния гарант на нашата морална вселена, поставяйки на престола непорядъчния морален релативизъм, при който „вече няма горе и долу“ (“Веселата наука”, §125). Макар и да не оспорвамe загубата на нравствени опорни точки в модерността, бихме желали да поставим под въпрос идеята, че именно науката, и само науката, е отговорна за смъртта на Бог. Изоставянето на търсенето на „по-дълбок“ смисъл и оставането на нивото на повърхностните привидности на самата причта, може да спомогне за разкриването на нов източник на релативизъм. Значително по-мощен от самата (атеистична) наука.

Добре известен факт в науките за езика е, че от това какъв брой хора говорят даден език зависи с какви темпове ще се изменя структурата му. С разширяване периметъра си на действие, езикът загубва способността си да бъде спонтанна експресия, установяваща интимно отношение между човека и заобикалящото го.

Миналата седмица във вестник “Трибюн“ имаше едно интересно писмо от г-н Дж.Стюарт Кук, в което той изразява мнение, че най-добрият начин да избегнем опасността от "научна йерархия" е всеки член на широката общественост да бъде, доколкото е възможно, научно образован. В същото време учените трябва да бъдат изведени от изолацията, в която се намират и да бъдат насърчавани да заемат по-висока роля в политиката и администрацията.

На първо място - ние не обичаме да ни наричат "бежанци". Един друг се наричаме "новодошли" или "емигранти". Нашите вестници са за "немскоговорящи американци" и доколкото знам не съществува и не е съществувал клуб, основан от преследвани от Хитлер хора, чието име да индикира членовете си като бежанци.

Учените постоянно прибавят към знанията ни и така ни помагат да разбираме света по нови и различни начини. За да постигнат това те често изобретяват концепции отиващи отвъд пределите на обикновения език. Специализираната им терминология е жаргон, който може да предизвика бурен смях извън пределите на академията. Но да се критикува жаргонът като такъв, е равносилно на това да се каже, че учените не трябва да прекрачват отвъд здравия разум, което е откровено предателство спрямо призванието им. Макар да се случва да злоупотребяват с езика си, нуждата от разширяване на границите на мисълта е по-честата потребност.

Дерида знаеше какво е да си аутсайдер. Роден през 1930г. в еврейско семейство в Алжир, по това време френска колония, той е гражданин на Франция от мига на своето раждане и въпреки това не стъпва там до деветнадесетата си година. Поради факта, че е евреин, през 1942 г. с декрет на военното правителство на Виши неговото гражданство бива отнето. Следва изгонване от училището, което е посещавал досега.

Желателно ли е онзи, който не е никакъв експерт по икономически или социални въпроси да изказва своето мнение относно социализма? Поради ред причини считам, че е.

Представете си, че трудът е превзел света. Това ще бъде центърът, около който останалата част от живота ни се върти, всичко останало ще му бъде подчинено. Изведнъж бавно и неусетно игрите, които някога сме играли, песните, които сме изпълнявали, любовта, празниците - всичко това в крайна сметка ще се превърне в работа.

През последните четиридесет години, земята загуби половината от дивите си животни. Какво означава да философстваме върху това? За последно в атмосферата е имало толкова много въглерод, преди човекът изобщо да е съществувал. Какво да мислим или чувстваме относно територията, в която навлизаме? Перспективите са такива, че поколението родено в края на двадесети век може да бъде последното, което е познало невинността на природата.

Според философията на Убунту [понятие, означаващо "човечност" на зулу, във философски смисъл разбирано като "човечност за другите"], която има своите корени в Древна Африка, новороденото дете не е човек. Хората се раждат без "ена" или същност, като тя се придобива чрез взаимодействие с другите и с течение на времето. Затова дистинкцията между "Аз" и "Другия" , приета за аксиома в западната философия, е много по-неясна в мисълта на Убунту. Както кенийският философ Джон Мбити се изразява в "Африканските религии и философия" (1975г): "Аз съм, защото ние сме и щом сме, следователно съм."

Книгата на Маркузе, "Едноизмерният човек", е написана през 1962г., но се чете сякаш е било днес. Плоският дискурс, широко разпространените репресии покрити от булото на "консенсуса", отсъствието на признание за перспективите и алтернативите отвъд доминиращата рамка, затвореността на вселената от смисли, корозията на установените права, а и на пътищата за бягство, безусловната мобилизация срещу неизменния противник, вграден в самата система като нейна основа, поддържащата подчинението на усилията ни... Всичко това бе в един предишен период на рецесия и разложение, много подобен на този, в който се намираме в момента.

домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи! А вие го направихте разбойнишки вертеп!(Мат., 21:13)

С тези думи Исус изгонил търговците от храма.

Празници. В мен отново напира нуждата да протегна ръка и да издърпам крайчеца на нишката, подаваща се от свещената власеница на мирозданието. Хвана ли нишката, последвам ли я, знам, че ще ме отведе към онова най-близко и най далечно пространство, където времето е спряло, а светът подреден и цялостен.

Живеейки в епохата на масовата грамотност и информираност, всъщност ние живеем в епохата на множество криворазбрани понятия, за които благодарение на медии, политически лозунги и прочее, сме изградили представа, която не отговаря на нищо от заложеното в същността им, а и в процесите довели до историческото им развитие и определяне. В известен смисъл можем да говорим за нашето време като за епохата на масовата криворазбраност.

Нашите нови приятели, завладени от толкова много звезди и величия, едва ли разбират, че зад описанието на отминалото великолепие, което даваме, се крие една обикновена човешка истина. А именно, че някога другите се интересуваха от нас, бяхме обичани от приятелите си и дори хазяите ни знаеха, че ще платим задълженията си навреме. Имаше дни, в които можехме да си позволим да си купим храна или да се качим в метрото без да ни се напомни, че сме нежелани.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.