Search our Site

logo

категория Общество

Миналата седмица във вестник “Трибюн“ имаше едно интересно писмо от г-н Дж.Стюарт Кук, в което той изразява мнение, че най-добрият начин да избегнем опасността от "научна йерархия" е всеки член на широката общественост да бъде, доколкото е възможно, научно образован. В същото време учените трябва да бъдат изведени от изолацията, в която се намират и да бъдат насърчавани да заемат по-висока роля в политиката и администрацията.

Учените постоянно прибавят към знанията ни и така ни помагат да разбираме света по нови и различни начини. За да постигнат това те често изобретяват концепции отиващи отвъд пределите на обикновения език. Специализираната им терминология е жаргон, който може да предизвика бурен смях извън пределите на академията. Но да се критикува жаргонът като такъв, е равносилно на това да се каже, че учените не трябва да прекрачват отвъд здравия разум, което е откровено предателство спрямо призванието им. Макар да се случва да злоупотребяват с езика си, нуждата от разширяване на границите на мисълта е по-честата потребност.

На първо място - ние не обичаме да ни наричат "бежанци". Един друг се наричаме "новодошли" или "емигранти". Нашите вестници са за "немскоговорящи американци" и доколкото знам не съществува и не е съществувал клуб, основан от преследвани от Хитлер хора, чието име да индикира членовете си като бежанци.

Желателно ли е онзи, който не е никакъв експерт по икономически или социални въпроси да изказва своето мнение относно социализма? Поради ред причини считам, че е.

Дерида знаеше какво е да си аутсайдер. Роден през 1930г. в еврейско семейство в Алжир, по това време френска колония, той е гражданин на Франция от мига на своето раждане и въпреки това не стъпва там до деветнадесетата си година. Поради факта, че е евреин, през 1942 г. с декрет на военното правителство на Виши неговото гражданство бива отнето. Следва изгонване от училището, което е посещавал досега.

През последните четиридесет години, земята загуби половината от дивите си животни. Какво означава да философстваме върху това? За последно в атмосферата е имало толкова много въглерод, преди човекът изобщо да е съществувал. Какво да мислим или чувстваме относно територията, в която навлизаме? Перспективите са такива, че поколението родено в края на двадесети век може да бъде последното, което е познало невинността на природата.

Представете си, че трудът е превзел света. Това ще бъде центърът, около който останалата част от живота ни се върти, всичко останало ще му бъде подчинено. Изведнъж бавно и неусетно игрите, които някога сме играли, песните, които сме изпълнявали, любовта, празниците - всичко това в крайна сметка ще се превърне в работа.

Книгата на Маркузе, "Едноизмерният човек", е написана през 1962г., но се чете сякаш е било днес. Плоският дискурс, широко разпространените репресии покрити от булото на "консенсуса", отсъствието на признание за перспективите и алтернативите отвъд доминиращата рамка, затвореността на вселената от смисли, корозията на установените права, а и на пътищата за бягство, безусловната мобилизация срещу неизменния противник, вграден в самата система като нейна основа, поддържащата подчинението на усилията ни... Всичко това бе в един предишен период на рецесия и разложение, много подобен на този, в който се намираме в момента.

Според философията на Убунту [понятие, означаващо "човечност" на зулу, във философски смисъл разбирано като "човечност за другите"], която има своите корени в Древна Африка, новороденото дете не е човек. Хората се раждат без "ена" или същност, като тя се придобива чрез взаимодействие с другите и с течение на времето. Затова дистинкцията между "Аз" и "Другия" , приета за аксиома в западната философия, е много по-неясна в мисълта на Убунту. Както кенийският философ Джон Мбити се изразява в "Африканските религии и философия" (1975г): "Аз съм, защото ние сме и щом сме, следователно съм."

Празници. В мен отново напира нуждата да протегна ръка и да издърпам крайчеца на нишката, подаваща се от свещената власеница на мирозданието. Хвана ли нишката, последвам ли я, знам, че ще ме отведе към онова най-близко и най далечно пространство, където времето е спряло, а светът подреден и цялостен.

домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи! А вие го направихте разбойнишки вертеп!(Мат., 21:13)

С тези думи Исус изгонил търговците от храма.

Нашите нови приятели, завладени от толкова много звезди и величия, едва ли разбират, че зад описанието на отминалото великолепие, което даваме, се крие една обикновена човешка истина. А именно, че някога другите се интересуваха от нас, бяхме обичани от приятелите си и дори хазяите ни знаеха, че ще платим задълженията си навреме. Имаше дни, в които можехме да си позволим да си купим храна или да се качим в метрото без да ни се напомни, че сме нежелани.

Живеейки в епохата на масовата грамотност и информираност, всъщност ние живеем в епохата на множество криворазбрани понятия, за които благодарение на медии, политически лозунги и прочее, сме изградили представа, която не отговаря на нищо от заложеното в същността им, а и в процесите довели до историческото им развитие и определяне. В известен смисъл можем да говорим за нашето време като за епохата на масовата криворазбраност.

Добре известен факт в науките за езика е, че от това какъв брой хора говорят даден език зависи с какви темпове ще се изменя структурата му. С разширяване периметъра си на действие, езикът загубва способността си да бъде спонтанна експресия, установяваща интимно отношение между човека и заобикалящото го.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.