Search our Site

logo

домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи! А вие го направихте разбойнишки вертеп!(Мат., 21:13)

С тези думи Исус изгонил търговците от храма.

Удивително е, че иначе смиреният, всеопрощаващ и миролюбив син Божи, е размятал камшик, вбесен от стремежа на услужливите среброменители да реализират печалба в предверието на Божия храм и то за сметка на най-бедните вярващи. Това вероятно е първият документиран челен сблъсък на материалното с духовното, за който човечеството узнава чрез Светото писание. Можем само да се досещаме, че този сблъсък се е състоял от самото зараждане на човешките общество и първата размяна на стоки и услуги. Колкото и съвършено да е човешкото същество, то така и до днес не е успяло да намери баланса между материалния и духовния свят. Между материалните ни потребности и духовните ни необходимости. Вероятно това се дължи на извечната борба в най-дълбоко скритата ни човешка същност. Там, където дяволът и Богa водят своята вечна война за душите ни с променлив успех. Все още променлив, но да поставиш на едната везна удоволствието сега, а на другата - вечният живот и благодат някога и евентуално, не е нещо, на което прагматичният земен жител ще устои с вярата си. Дяволът знае това, и Гьоте го знае – Фауст не се е родил чрез непорочно зачатие.

„Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята“ – прошепва злият демон Ариман на Заратустра в свещената книга на персите „Зенд-Авеста“. Ариман винаги спазва обещанията си – на земята ще намериш това, което наричаш щастие, само ако се отречеш от вечното щастие, иначе казано – ако избереш щастието на тленното си тяло пред щастието на вечната си душа. Изборът е пред краткия ти човешки живот и вечността на човешката ти душа, която е част от Бога, който е повярвал в теб, и в тази, да я наречем притча, са повярвали дори учените, защото и до днес търсят Божията частица в неговите чеда.

Изборът е индивидуална отговорност, за него носим лична отговорност и това не може да се промени. А и не това е идеята, Исус не мрази търговците, той просто намира, че всеки трябва да си знае мястото. А мястото на търговията не е в храма. Храмът е място за душата, тялото в него е доведено принудително, то е само придружител. Божественото единение не се увенчава с броя на жълтиците събрани на Пасха. Да използваш вярата и доверието за печалба не е нещо, което Бог може или иска да разбере.

В храмовете призваните влизат с клетва. Клетвата е вричане, тя е тайнство, което те обрича на служене. Служене в името на нещо, което никой не е успял да купи с пари, а „всичко, което може да се купи с пари, е евтино“ (Ремарк). Кой се кълне в евтини стоки?!

Изложеното по-горе е увод на поредица, наречена „Клетвата“. Тя има за цел да проследи приложението на клетвеното обричане, което съгласно закона или обичая, правят представителите на няколко професии. Професии, без които обществото ни не може да функционира. Представителите на тези професии полагат клетва при встъпването си в длъжност не заради някаква помпозност, която цели да създаде у тях чувство за значимост и превъзходство или да им предостави легитимна възможност за изнудване, а символизира особената им отговорност в мисията им за служене.


Лекарят

...Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най"вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.
Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.
Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.
Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

Заклех се!

Закон за лечебните заведения


Чл. 3. (1) (Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон.

(2) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от:

1. физически лица - лекари и лекари по дентална медицина;

2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение.

(6) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества - националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго.


Хипократ е удивен. Българската законодателна мисъл е достигнала неподозирани от него висоти. Лекарите са станали търговци, а болниците – търговски дружества. И това в 21 век след Христа и 25 века след като той е превърнал медицината в изкуство на добротата, милосърдието и взаимопомощта.

Цели 25 века уж цивилизационно развитие на човечеството, сякаш са преминали в полза на пълната деградация, в която хуманността е заменена с паричното изражение на стоката, която предлагат лекарите - търговци и болниците - търговски дружества. Безспорно е, че човечеството има нужда от лечители, както е безспорно, че то има нужда и от търговци. Първите са съхранявали безценното – животът и здравето на човешките същества, вторите са били посредници между производителите и потребителите на стоки. Дали обаче тази необходимост оправдава принизяването на медицината до обикновена бакалска услуга, до сделка, в която лекарят предлага своите знания, своята човешка съпричастност и своята помощ срещу определено заплащане? С какво ценоразписът в кабинета на лекаря се различава от ценоразписите в моловете, големите търговски вериги и малките гаражи, превърнати в квартални магазинчета? И ако все пак приемем, че лекарите продават услуга, то как недоволният мъртъв клиент може да се откаже от сделката с търгуващия медик? Как можете да накарате лекар да не извърши напълно излишна оперативна интервенция, ако НЗОК го изкушава с висока цена по точно тази клинична пътека?

Апропо, в наименованието „клинична пътека“ прозира чувството за хумор на нашия законодател. Пътят до Бога непременно трябва да се извърши по някаква пътека, пък била тя и клинична. Питам се, дали Бог дели явилите се пред него на такива по клинична пътека и такива, дошли по някакви неведоми пътища (например по калпава магистрала или по наводнен път). Дали и Бог се е превърнал в търговец?

Ценоразписите в Божия храм по нищо не се различават от тези в лекарските кабинети, в болниците или в търговските обекти. Трудно ще намерите Божи храм, в който свещеникът да извърши един от ритуалите на тайнствата, без преди това надлежно да си платите съответната такса за услугата. Защото тайнства като кръщене, брак, опело и пр. са всъщност необикновени услуги, но все пак услуги. Слугите на Бог ви предоставят срещу заплащане... услуга. Как се вместват търговците в храма, откъдето гневният Христос ги е изгонил, не е въпрос, на който имам отговор. Защо в мястото, което е предназначено за единение с Бога, за разкаяние, за бягство от суетата и материалния свят, за спасение на душите ни, виси ценоразпис, вероятно е въпрос, чийто отговор се крие в напредъка на човечеството, в неговия цивилизационен скок, а аз, аз просто съм безнадеждно изостанала. Векове цивилизация са минали покрай мен и са се обезсмислили тутакси.

В тази своя изостаналост не спирам да си мисля, че нещо се е объркало в този наш свят, в който парите изместиха човека от първото място и го превърнаха в свой слуга. Нямаш пари – значи си калпав, мързелив, безличен, ненужен. А щом си такова нищожество и Бог няма да ти обърне внимание и дори ще откаже да те приеме при себе си. Възможно е дори с погнуса да отвърне лицето си от теб. И ако Бог е способен на това, защо лекарите да не са? Нима те не са полагали години усилен труд за да придобият знанията и уменията, които настояват да продадат на добра цена? Нима те нямат разходи за наеми, данъци, осигуровки, заплати на персонал, ток, вода, препарати... А семействата им, нима нямат нужда от средства, с които да поддържат приличен стандарт на живот? Къде е границата между правата на пациента и правата на лекаря? И ако той, по силата на закона е превърнат в търговец, кой може да го укори, че на първо място поставя печалбата?

А печалба, в общоприетия смисъл, от бедни и болни хора няма и не може да има. Печалбата да помогнеш на беден и страдащ човек се изразява само в чувството за изпълнен морален дълг, в удовлетворението от благодарността в овлажнените му от напиращите сълзи очи. Тук вече чувам как някой прагматичен представител на лекарската професия ме отрязва с наблюдението, че с благодарността не можеш да си платиш сметките и дори за ядене не стига. Така си е, знам го от опит, но упорито продължавам да вярвам, че не сме се родили на този свят с единственото предназначение да печелим пари и да плащаме сметки. Трябва да има нещо повече от това. Непременно трябва да има.

Длъжна съм да обясня – смятам, че е редно лекарите да получават много високи заплати, заслужават ги и затова спор не може да има. Но между лекаря и пациента не може и не трябва да има размяна на пари, нито под масата, нито над масата. Лекарят не е продавач в мола на Хигия, на практика неговата помощ, когато тя е своевременна, компетентна и ефективна, няма цена. Здравето не е стока, която лекарят продава, а страдащият не е купувач. Време е законодателят да промени философията на здравеопазването, време е да върне доверието на пациента в лекаря и грижата към пациента у лекаря. А етиката трябва да е най-тежкият изпит за студентите по медицина.

Лекарите не могат да бъдат търговци, това е противоестествено. И изобщо търговците трябва да останат пред храма.

Хипократ одобрително кима с глава. И той е бил наивен идеалист, затова се разбираме.

Еднократно:
 EUR

случайни статии

Философия
Път в полето

Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.