Search our Site

logo

Дерида знаеше какво е да си аутсайдер. Роден през 1930г. в еврейско семейство в Алжир, по това време френска колония, той е гражданин на Франция от мига на своето раждане и въпреки това не стъпва там до деветнадесетата си година. Поради факта, че е евреин, през 1942 г. с декрет на военното правителство на Виши неговото гражданство бива отнето. Следва изгонване от училището, което е посещавал досега.

Той е алжирец, който не може да говори на арабски език; евреин, който никога не е бил религиозен и не може да чете на иврит както и евентуален имигрант във Франция - pied-noir (пренебрежителен израз, използван за французите от Алжир). Тези обстоятелства, както е очевидно, не успяват да му внушат чувство за национална идентичност. Дерида упражнява академичната си кариера в предимно нетрадиционни институции, а в по-късните години тя включва и много пътувания в чужбина. В резултат на това му се налага често да се възползва от чуждото гостоприемство. Американските университети му осигуриха условия за провеждането на изследвания и преподаване, а Дерида се изказваше топло за гостоприемната им среда. Книгите му са четени и преиздавани в английските си преводи повече, отколкото в оригинал.

За да се открият точните фактори, които са от универсално значение в дадена ситуация е необходима сериозна мисъл. Да бъдеш аутсайдер, както се оказва, далеч не възпира философстването, а тъкмо обратното - то би могло да бъде отправна точка за него. Днес може би всеки от нас е емигрант по един или друг начин. Живял съм в Англия през целия си живот и въпреки това, след субстанциалните промени в обществото през този период, тя не е същата страна, в която се родих. Дори оставайки на едно място, човек може да се превърне в емигрант, в объркан участник в един нов свят, точно както се чувстват и онези, които буквално напускат родината си. Всеки от нас има нуждата да направи най-доброто в условията на променливи обстоятелства. Страната, която загубихме, има множество недостатъци допълващи прекрасните ѝ качества. Само човек с избирателна памет би отрекъл подобно твърдение.

Философия на чужденеца



В своя семинар от 1996 върху гостоприемството, Дерида обсъжда диалога на Платон "Софистът". Той започва с представянето на Сократ пред гостенин на Атина от Елеа, Южна Италия, резиденция на множество известни мислители, един от които е Парменид. Сократ показва голямо удоволствие от срещата си с чужденеца. Гръцката дума за "чужденец" е xenos. Оттук и думата xenophobia (ксенофобия). Сократ изразява обратното - xenophilia (ксенофилия). Той желае да чуе мнението на чужденеца с надеждата, че то може да му помогне да открие нови перспективи пред философските въпроси.

За да постигне това, Сократ прави крачка в страни от обичайната си роля в диалозите, като предоставя на непознатия своето място. Чужденецът заговаря с неговия приятел, Театет. Непознатият така и не бива назован. Той е просто говорител, представител на чуждите идеи. След отдръпването си, Сократ така и не проговаря до края на диалога. В своето мълчание обаче, той разкрива централното място, което обикновено заема, като завзето от чужденец. Това идва да ни каже, че когато Сократ е в обичайната си роля на подпитващ, той самият говори като чужденец в собствения си свят, подлагайки под въпрос нещата, които другите приемат за даденост.

Макар не всички чужденци да са философи, то всяка чужда на нашата гледна точка, би могла да ни бъде от помощ да схванем положението, в което се намираме и към което се отнасяме без съмнение. Това, разбира се, не означава, че трябва изведнъж да подменим възгледите си с тези на Другия. Но колкото по-различни гледни точки сме способни да обхванем, толкова по-малко стеснени и догматични ще бъдат собствените ни възгледи. Подобно взаимодействие е двустранен процес. На първо място е откритостта ни спрямо Другия като стремеж да разберем казваното и чак след това, на второ, да обмислим критиката, която може да се отправи спрямо неговата позиция. Прибързаният скок към втората фаза е твърде честа грешка. Този процес е основната причина, поради която Платон счита диалога за най-подходящата философска форма. Диалогът не може да се осъществи без преди това чужденецът да бъде поканен, без преди това да му се покаже гостоприемство, а не враждебност. Не бихме разбрали дали може или не да ни предложи нещо от интелектуално значение, без това първоначално отношение. В "Послание до евреите" в Новия завет, ни се напомня: "Страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели." (13.2)

Гостоприемството на Дерида



Повдигането на тези въпроси днес, над десет години след смъртта на Дерида, би ни позволило да се отнесем сериозно спрямо събитията и обстоятелствата, изпълващи ежедневно вестниците ни. В есето си "Върху космополитизма" от 1996г., Дерида пише за правата на търсещите-убежище, бежанците и емигрантите, обръщайки внимание както на практическите предложения, така и на общите принципи. Той обсъжда актуалното по това време предложение за обособяването на градове за бежанци, които да са отворени за всички, без значение от тяхната националност. Тук Дерида посочва библейски прецедент (от 35:9-32) – градовете, в които всеки може да се скрие от преследване.

Но тази идея не води до нищо. Днес хаосът на Близкия Изток и мащабът на бежанския поток единствено утвърждават неуместността на подобен подход. Необходими са политици, дипломати, благотворителни агенции и упорита работа за да се справим с тях. Философията не може да допринесе с много. Но въпреки това може да предостави насоки за това в каква посока трябва да се насочат усилията на другите и затова текстът на Дерида върху гостоприемството е от съществено значение. Нещо повече - този текст илюстрира особеностите на политическата му мисъл, чиято значимост често остава незабелязана. Има един проблем, който според него, е неразделна част от концепцията за гостоприемство и който виждаме ярко изразен във всяка следваща бежанска криза или дискусия относно емигрантите. От една страна това е моралният дълг към гостоприемството, особено към хората в беда, а от друга - отпадането на границите, което би спомогнало за заличаването на дома, в който са били поканени. Всички граници имат известна степен на пропускливост, но ако се превърнат в абсолютно отворени, то тогава самата граница е премахната заедно с безопасното място, т.е. домът.

Дерида изрично посочва: "Как да направим разлика между гост и паразит? Разликата, поне по принцип, би трябвало да е ясна, но за това е необходим закон. Гостоприемството и посрещането трябва да се подложат на базисна, ограничаваща юрисдикция." Те предполагат възможността да се предостави безопасно убежище, подслон от бурята и също както биологична мембрана, която позволява прекосяване, границите ѝ трябва да бъдат избирателни. Ако в стремежа да избягат от преследвачите си, бежанците намерят пролука, това не означава, че тя трябва да бъде еднакво отворена и за техните преследвачи. Всяка откритост към другите предполага свързана с нея закритост. Дерида твърди: "Между безусловния закон или абсолютното желание за гостоприемство от една страна, и правните разпоредби, политиката и условната етика, от друга, има разграничение, радикална хетерогенност, но също така и непрекъснатост. Едното води, въвлича и предписва на другото." Особеният баланс между двата неделими аспекта на понятието за гостоприемство, отвореността и закритостта, ще зависи разбира се от особеностите на дадените обстоятелства. Не съществуват прости правила, нито универсални решения, които да ни позволят да се отнесем адекватно към всеки отделен случай. Въпреки това двете страни на проблема трябва винаги да се имат предвид. Идеалистките твърдения за неограниченото гостоприемство, макар да е невъзможно да се следват като закон, никога не трябва да бъдат напълно заглушавани от исканията на полезното.

Дерида и политическите дилеми



В късните си творби Дерида многократно посочва проблема за справдливостта, демокрацията и човешките права като присъщи на съвременното политическо мислене. Неговата цел не е да отхвърли понятията, а да засили вниманието, което изисква всеки един от тях. Провалът се появява когато една от страните в проблема временно доминира над другата. Друг често срещан в съвремието ни проблем е дилемата между свободата и обществената безопасност. За съжаление, подходът на Дерида, който анализира тези понятия чрез метода на деконструкцията, не предоставя незабавни отговори на иначе неотложните въпроси. Въпреки това помага за ясното осъзнаване на отговорността за действията ни, посочвайки невъзможността да я избегнем чрез употребата на общи, едва ли не бланкови, решения.

Да вземем за пример демокрацията. Стойността на понятието ѝ започва да намалява в мига, в който хората си представят, че са я достигнали в създадени от тях институции. Под прикритието на подобно самодоволство, отделни фракции започват да използват същите тези "демократични" институции като средство за постигане и поддържане на собствената си власт. Няма фиксирано решение, което да изкорени завинаги подобен проблем. Напротив - законите и институциите ни трябва постоянно да бъдат променяни с цел повишаване на демократичната прозрачност, без заблуди относно достигането на съвършенство. Ние можем да се ангажираме само с онази демокрация, която предстои, както се изразява Дерида, вместо със съществуващата.

Същото е и с гостоприемството. Би било наивно постоянно да се самоубеждаваме в това, че сме гостоприемни хора. Вместо това трябва постоянно да бъдем нащрек за това как да станем по-гостоприемни, като същевременно избягваме катастрофалния провал на сигурността, която се заключава в думата "дом". Философията на Дерида не ни дава окончателен отговор на тези въпроси, тъй като, доколкото се занимаваме сериозно с проблема, такъв по необходимост би бил погрешен. Напротив - той ни предупреждава, че винаги ще бъдем в положението, в което е можело да направим повече. Гостоприемният човек или държава трябва постоянно да се стремят да бъдат по-гостоприемни, по-внимателни към възможностите, които им позволяват движение в тази посока, като никога не заключават, че са направили достатъчно и че не могат да направят повече. Тъкмо обратното.

Еднократно
 EUR

случайни статии


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.