Учените постоянно прибавят към знанията ни и така ни помагат да разбираме света по нови и различни начини. За да постигнат това те често изобретяват концепции отиващи отвъд пределите на обикновения език. Специализираната им терминология е жаргон, който може да предизвика бурен смях извън пределите на академията. Но да се критикува жаргонът като такъв, е равносилно на това да се каже, че учените не трябва да прекрачват отвъд здравия разум, което е откровено предателство спрямо призванието им. Макар да се случва да злоупотребяват с езика си, нуждата от разширяване на границите на мисълта е по-честата потребност.


Книгата на Жил Дельоз и Феликс Гатари "Хиляда плоскости" (1980 г.) е източник на голяма част от жаргона в съвременните социални науки и хуманитаристика изобщо.

Дельоз започва кариерата си с монографии на философи като Дейвид Хюм, Фридрих Ницше и Барух Спиноза. По времето когато започват работа върху книгата си "Анти-Едип", Гатари е практикуващ психоаналитик. Осем години по-късно на бял свят излиза и нейното продължение - "Хиляда плоскости". През последните няколко десетилетия академици от цял свят и в множество различни дисциплини осиновяват езика ѝ - ризоми, плоскости, абстрактни машини, конкретни асоциации и полета на иманентност.

Защо им е да измислят толкова странни философски концепции като ризомите? Една от причините е да ни помогнат да оценим уникалността на всяко нещо, както и неговата свързаност с всичко останало. Тази визия за взаимосвързания свят на единичностите, от своя страна, може да промени начина, по който действаме в света.

Според Дельоз и Гатари историята на западната мисъл и практика проявява тенденция да бъде "дървовидна" или дървоподобна. Да се раждат от семе е само едно от качествата на дърветата. Така един и същ генетичен фонд може да бъде пренесен от семето и върху други дървета. Дърветата и техните семена са платонически, доколкото имаме една идея за нещото и множество инстанции, които я представляват. "Дървовидността" осветява платоническите предположения, които направляват западната политика, философия, наука, изкуство и прочее. Платонизмът ни уверява, че съществува нещо като космически ред, в който всяко нещо е представлявано от свой съвършен екземпляр. Доказателство за това е как често мислим, че съществува единствено една идея за справедливост, красота или доброта например. Формулиран по подобен начин, здравият разум е дървовиден.

За Ницше целта на модерната философия е да преобърне платонизма, да спре да се оглежда за вечните планове касаещи състоянието на нещата и да започне да оценява този свят на различие и ставане. Дельоз и Гатари, нагърбвайки се с тази задача, ни предлагат да започнем да мислим "ризоматично". Ризомата е част от картофа, дивата трева или бамбука. Тя няма семе или ствол, а по-скоро пробива през стеблото, а бидейки отчупена, частта от растението израства наново, винаги малко по-различна от предшественика си. "Хиляда плоскости" ни помага да видим различието и взаимовръзките между диференцираните компоненти изграждащи реалността. "Ризомата непрекъснато осъществява взаимовръзки между семиотичните вериги, организирането на властта и обстоятелствата относими към изкуствата, науките и социалните борби". Концепцията за нея ни помага да видим живота си като плетеница от думи, институции, песни, лекарства, социални движения, както и безброй други неща, които, бидейки обвързани едно с друго, са също така и различими едно от друго. 

Много учени, но също така и архитекти и артисти, откриват множество безценни преимущества в концепцията на Дельоз и Гатари, обяснявайки си чрез нея сложността и обвързаността между нещата – все очевидности, които здравият разум често пропуска.

Кристина Белтран например, която е политически теоретик, използва ризомата в своята книга "Проблемът на единството", обяснявайки чрез нея някои процеси в латиноамериканската политика. Белтран се захваща с доминиращата концепция на "Латинидад" - идеята, че всички латиноамериканци споделят както еднакво културно съзнание, така и еднаква групова идентичност. Според нея коментаторите често приемат, че латиносите са "спящи гиганти", които в някакъв момент, разбудени за колективната си идентичност, ще трансформират политиката в САЩ. Това е дървовидно мислене. За съжаление то може да допринесе за потискащите действия, насочени срещу феминистките искания за единение на лидерите на движението на пуерториканците и чиканосите. Дървовидната политика може да бъде жестока.

Белтран показва на читателите, че животът и политиката на Латинидад всъщност е без ствол или център. Тя е ризоматична. Подобно разглеждане на латинското общество в САЩ не само е близко до реалността, но и ни помага да открием "неговата стойност в децентрализираността, опортюнизма и експанзивността". Ризоматичнoстта на Латинидад ни помага също така да открием и опазим норми, които се отклоняват от идентичността на латиносите като цяло. По този начин Белтран осветлява някои аномални елементи като пуерториканските студенти - либертарианци в Ню Джърси, природозащитниците чикано присъствали на концерта на Мориси в Лос Анджелис, както и кубинските "куйър" радикали, които работиха върху първата президентска кампания на Барак Обама. Концепцията за ризомата ни осигурява по-отличителен и щедър поглед и върху политиките на идентичността.

Почти всички политически феномени притежават дървовидни или ризоматични елементи. Свикнали сме да възприемаме политическите партии като основани върху някакъв идеологически център, но ризоматичните перспективи ни подтикват да видим разделението и фракциите присъщи на всяка една от тях. Има сенатори от републиканската партия в САЩ, които гласуваха против назначаването на Бетси Девос като образователен секретар въпреки факта, че нейната номинация дойде от републикански президент. От друга страна, има и представители на демократичната партия, според които държавата се нуждае от повече чартърни училища - положение популярно предимно сред републиканците. Този анализ може да се задълбочи допълнително, ако вземем предвид обстоятелството, че ризоматичните издънки на двете политически партии се обединяват в нова дървовидност – едно движение против общото им ядро. Навсякъде по света - включително на скорошна конференция за изследвания на Дельоз в Индия - учени употребяват концепцията за ризома в опити за по-добро разбиране на политическата ситуация, философията, киното, дизайна и градското планиране.

Вярно е, че можем да използваме техническите жаргони за сплашване на другите, правейки простите идеи да изглеждат сложни, повеждайки ги в коя да е задънена улица. През 1995, професорът по физика от университета в Ню Йорк Алън Д. Сокал публикува в академичен журнал статия-клопка, която съдържа цитати от Дельоз и Гатари. Полемиката около случая ни напомня, че учените могат да използват подобни големи думи за надути и безсмислени идеи. Хората лесно могат да употребят терминологията на Дельоз и Гатари - включително известната концепция за "тяло без органи" - по начин, който нито може да убеди учените, нито да помогне на другите да разберат идеите им.

Би било грешен извод обаче, да мислим, че хуманитаристите и социалните учени трябва винаги да използват познат и ежедневен език. В работата на Дельоз и Гатари техническата терминология и неологизмите почти винаги притежават точна етимология и така предават ясни образи. В най-добрия случай техният философски език ни помага да възприемем неуловимите фактори на реалността, които влияят на онова, което иначе лесно можем да видим и измерим.

Като общо правило учените следва да говорят колкото се може по-ясно и просто, без с това да излагат на риск целостта на идеите и начинанията си. Малцина се оплакват когато физици или математици използват технически речник и тази учтивост следва да се разпростре и над изследователите в сферата на хуманитарните и социални науки. Множество от утвърдените в ежедневието термини днес - такива като "смяна на парадигмата" и "избирателни промени" - първоначално биват употребявани жаргонно. Можем да предвидим и да приветстваме и други академични понятия, които ще осъществят подобен преход - ризомите.