Search our Site

logo

Миналата седмица във вестник “Трибюн“ имаше едно интересно писмо от г-н Дж.Стюарт Кук, в което той изразява мнение, че най-добрият начин да избегнем опасността от "научна йерархия" е всеки член на широката общественост да бъде, доколкото е възможно, научно образован. В същото време учените трябва да бъдат изведени от изолацията, в която се намират и да бъдат насърчавани да заемат по-висока роля в политиката и администрацията.


Като принципно становище, мисля, че повечето от нас ще се съгласят с това, но забелязвам, че както обикновено, г-н Кук не дефинира "наука" и че само загатва отношението си към определени точни науки, чиито експерименти могат да бъдат проведени в лабораторни условия. Така зрялото образование има навика да "пренебрегва научните изследвания в полза на литературни, икономически и социални теми". Икономиката и социологията очевидно не спадат към сферата на науките. Този въпрос е от голямо значение. Думата "наука" в настоящето се използва с поне две значения, като целият въпрос, касаещ научната образованост, е замъглен именно от тенденцията ни да подменяме едното значение с другото.

Науката обикновено се приема в смисъла на: (а) точните науки като химия, физика и т.н. или като (б) метод на мислене, който доставя проверими резултати чрез логически разсъждения върху даден наблюдаван факт. Ако попитате някой учен или почти всеки образован човек "Какво е наука?“, вероятно ще получите отговор, доближаващ се до (б). В ежедневието обаче, както в говорима, така и в писмена форма, когато хората казват "наука", те имат предвид (а). Науката е нещо, което се случва в лабораториите: самата дума извиква в съзнанието образи на графики, епруветки, везни, горелки, микроскопи... Един биолог, астроном, може би психолог или математик, бива описван като "човек на науката". Никой не би помислил да употреби този термин спрямо държавник, поет, журналист и дори философ. Тези, които твърдят, че младите трябва да получат научно образование, почти винаги имат предвид, че те трябва да изучават повече радиоактивността, звездите или физиологията на собствените си тела, отколкото способността да мислят точно.

Подобно объркване на смисъла, което е отчасти умишлено, съдържа в себе си голяма опасност. В търсенето на по-сериозна научна образованост се имплицира твърдението, че чрез тези знания подходът към всеки от останалите предмети ще бъде по-разумен, отколкото без нея. Значи и политическите възгледи, мненията му по социологически въпроси, тези, отнасящи се до морала, философията, може би дори изкуствата, ще бъдат по-ценни от тези на лаика. Светът, с други думи, ще бъде едно по-добро място, ако бива управляван от учените. Но "учен", както видяхме, на практика означава специалист в една от точните науки. От това следва, че един химик или физик, доколкото е такъв, е политически грамотен повече от един поет или адвокат. И в действителност вече милиони хора вярват в това.

Но наистина ли е вярно, че един "учен", в този тесен смисъл, е по-вероятно да подходи към ненаучни проблеми по обективен начин, за разлика от останалите? Нямаме особени основания да мислим така. Един прост пример е способността да се противопоставят на национализма. Често вяло се твърди, че науката е "интернационална", макар на практика всички изследователи в определена научна сфера, да зависят от своите правителства с много по-малко скрупули, отколкото изявените писатели и артисти. Немското научно общество като цяло, не оказа никаква съпротива срещу Хитлер. Хитлер може и да унищожи дългосрочните перспективи пред немската наука, но все още се намират достатъчно талантливи хора, които да извършат необходимите изследвания върху неща като синтетичния петрол, реактивните самолети, бойните снаряди и атомната бомба. Без тях немската военна машина никога не би съществувала.

От друга страна можем да погледнем какво се случва с немската литература, когато нацистите идват на власт. Вярвам, че така и не е публикуван изчерпателен списък, но мога да си представя броя на немските учени - без евреите - които са избрали доброволно заточение или преследване от режима като много по-малко от това на писателите и журналистите.

По-зловещото от това е, че редица немски учени поглъщат чудовищността на "расовата наука". Можете да намерите някои от изявленията, с които се застъпват с имената си за професор Брейди и "Духът и структурата на немския фашизъм". В малко по-различни форми, картинката е една и съща навсякъде. В Англия по-голямата част от водещите ни учени приемат структурата на капиталистическото общество, за което свидетелства и относителната лекота, с която им биват връчвани рицарски, баронски и други благороднически звания. От Тенисън насам нито един английски автор, заслужаващ четене - с изключение може би на сър Макс Бийрбъм - не е получил титла. А тези английски учени, които не приемат статуквото, често са Комунисти, което пък означава, че колкото и интелектуално съвестни да са в собствената си сфера на работа, те са готови да бъдат безкритични и дори нечестни по определени, отиващи отвъд нея, теми. Факт е, че подготовката в една или повече от точните науки, дори и в комбинация с голям талант, не е гаранция за хуманна или скептическа настройка. Физиците от половин дузина велики нации, които трескаво и тайно работеха върху атомната бомба са доказателство за това. Но значи ли това, че широката общественост не трябва да бъде научно образована? Тъкмо обратното. Това, което означава е, че научното образование за масите вероятно повече вреди отколкото помага, ако се свежда единствено до повече физика, химия, биология и т.н., в ущърб на литературата и историята. Вероятният ефект върху обикновения човек би се оказал стесняващ за обхвата на мисълта му и така би го накарал да презре подобно знание, тъй като не го притежава. Политическото му поведение вероятно ще бъде по-малко разумно от това на един неук човек, който опазва някой и друг исторически спомен и що-годе добро естетическо чувство.

Ясно е, че научната образованост тогава трябва да означава усвояването на рационалните, скептически и експериментални навици на ума. Тя трябва да означава усвояване на метода - онзи, който може да се използва при всеки проблем, срещу който се изправим; в противовес на чистото трупане на факти. Така поставен проблемът със сигурност ще накара апологетите на научната образованост да се съгласят. Но побутнем ли ги още малко, накараме ли ги да конкретизират, те някак винаги ще се отклонят, отстоявайки позицията за повече внимание върху точните науки, което ще рече - повече факти. Идеята, че науката е начин да се погледне на света, а не е просто корпус от знания, среща силна съпротива и в практиката. Мисля, че част от това е чистата професионална ревност. Защото, ако науката е просто метод или отношение, позволяващ на всеки, чиито интелектуални процеси са достатъчно рационални да може в определен смисъл да бъде наречен учен - какво става с огромния престиж, на който се радват към момента химиците, физиците и прочее, и с твърденията им, че са по-мъдри от останалите?

Преди сто години, Чарлз Кингсли описа науката като "да създаваш гадни миризми в лабораторията". Преди година или две млад индустриален химик ме информира самодоволно, че той "не вижда каква е ползата от поезията". Така че махалото се люлее напред и назад, но не изглежда като някоя позиция да е по-добра от която и да било друга. В момента науката е във възход и затова чуваме, съвсем правилно, твърдения, че масите би трябвало да се ограмотят научно, а не такива, противостоящи на тях, според които самите учени биха спечелили от малко повече образованост. Малко преди да напиша това, прочетох в американско списание твърдението, че определен брой американски и британски физици още от самото начало отказали да правят проучвания върху атомната бомба, бидейки наясно за какво ще се използва. В този случай имаме група от нормални хора, обградени от лунатици.

И макар да не са публикувани никакви имена, считам за безопасно предположението, че всеки от тях е човек с някакъв общ културен опит - известно ангажиране с история или литература и изкуство; накратко - хора, чиито интереси не са, в настоящия смисъл на думата, чисто научни.

Еднократно:
 EUR

случайни статии

Общество
Що е наука?

Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.