Search our Site

logo

Стандартната интерпретация на известното твърдение на Фридрих Ницше, че „Бог е мъртъв“ посочва науката (или “технологията” – в по-наивния им вариант) като главната движеща сила, довела до унищожението на Бог. Такъв е аргументът на философи като Брамман (2009), предлагащи „дълбока интерпретация“ на това, към което притчата за лудия наистина препраща. Те стигат до заключението, че всъщност науката детронира Бог като основния гарант на нашата морална вселена, поставяйки на престола непорядъчния морален релативизъм, при който „вече няма горе и долу“ (“Веселата наука”, §125). Макар и да не оспорвамe загубата на нравствени опорни точки в модерността, бихме желали да поставим под въпрос идеята, че именно науката, и само науката, е отговорна за смъртта на Бог. Изоставянето на търсенето на „по-дълбок“ смисъл и оставането на нивото на повърхностните привидности на самата причта, може да спомогне за разкриването на нов източник на релативизъм. Значително по-мощен от самата (атеистична) наука.

Такъв ход изисква поглед и към обстановката, в която се развива действието:

Не сте ли чували за лудия, който запалил един фенер в ярките утринни часове, хукнал към пазара и започнал да вика непрекъснато: ‘Търся Бога! Търся Бога!’? Тъй като много от тези, които не вярвали в Бога, стояли там наоколо точно тогава, той предизвикал голям смях“.
(“Веселата наука“, §125)

Тук коментатори като Брамман откриват скрит код за учени, но Ницше е поставил просто обикновени хора, извършващи обмени, размени и бартери на пазара. Още повече, както казва лудият, тъкмо тези хора, всички ние, убихме Бог. Може би тази обстановка изглежда твърде тривиална, за да бъде по какъвто и да е начин свързана с обявяването на новината, че Бог е мъртъв, тъй като това убийство е събитие от величина, изискваща издигането ни в божествен статут като убийците на Бог („Веселата наука“, §125). С други думи, тривиалността на пазара задейства интерпретативния ход на Брамман, който търси по-дълбок смисъл (търсенето на нещо по-достойно да носи тази вина – именно науката). За да заобиколим този проблем трябва да се обърнем към Карл Маркс. Именно чрез Маркс може да се разпознае подривния потенциал за подкопаване на стабилните съдържания на нивото на ежедневните пазарни размени. С други думи – как тривиалното (пазарът) си съпречничи с научното като източник необратим релативизъм.

Според Маркс, капитализмът е производствена система, основана на отделянето на производителите от средствата за производство и вкоренена в институцията на частната собственост. Следователно, достъпът на безимотни работници до средствата за производство (както и до средствата за собственото им физическо възпроизводство) се случва чрез пазара, където работната стила се продава като стока на собствениците на средствата за производство (буржоазията) на стойност по-ниска от тази, която може да произведе (така възниква печалбата като принадена стойност). Директният производител (собственик на работната сила) и купувачът на работна сила се срещат на пазара като формално равни страни. Те навлизат в договорни отношения, обменящи една стока срещу друга, а именно – работна сила срещу пари. Затова Маркс говори за труда при капитализма като за „свободен труд“. Предмодерният свят на вкорененост, лични зависимости и наследствени привилегии е унищожен от капитализма. На негово място идва динамично класово общество от привидно равни субекти, които се срещат на пазара и разполагат със своя капитал, както сметнат за най-подходящо. (Разбира се, освен ако човек не реши да умре, той/тя няма избор освен да продава своята работна сила. Въпреки това, в модерното капиталистическо общество има и действителна еманципация от лични и случайни зависимости.)

Стъпка назад: какво трябва да се случи преди да се състои размяната на пазара? Маркс показва двойната природа на стоката още при нейното производство – структурното разделение между потребителна и разменна стойност. Този факт е вкоренен в двойната природа на самия труд като стока. Капиталистическото производство е процес на превръщане на конкретния труд в абстрактен. Конкретният труд представлява специфична дейност (тъчене, шиене, готвене), извършвана за производство на специфична потребителна стойност, т.е. задоволяваща специфични нужди – дрехи за обличане, коли за каране, храна за ядене. Така е видно как потребителната стойност съответства на конкретен труд. Конкретният труд е извършван от конкретни работници – тъкачи, шивачи, готвачи. Тайната на капитала, за Маркс, е превръщането на конкретната форма във всеобща: от определена потребителна стойност, преминавайки през разменната стойност, към (абстрактна) стойност или от конкретен към абстрактен труд. Така и превръщането на конкретния работник (тъкач, шивач, шивач) в абстрактен работник: просто труд. Накратко, Маркс се опитва да отговори на въпроса какво съставя всеобщата стойност, която формира модерния капитализъм. А има всеобща стойност, защото всичко може да бъде разменено за всичко останало. Или с други думи – какъв е всеобщият еквивалент, който служи за остойностяване на света. Само чрез стойността, изразена в парична форма като общ знаменател на всички определени и различни стоки (всеобщ еквивалент), ние можем да изпълняваме едно иначе абсурдно остойностяване и така да разменяме на пазара. Така приемаме, че едно палто може да бъде равно на пет кокошки, защото и двете стоки „струват“ да кажем 20 лева. Т.е. всеобщият еквивалент прави възможно съизмерването между неща, които нямат нищо общо помежду си, трансформирайки в процеса несъизмеримата разнородност на потребителните стойности (use-values) в хомогенни разменни стойности (exchange-values). Така се създава възможността за една безлична (абстрактна) стойност, задаваща координатите на всички обществени отношения.

С други думи, модерният пазар вече е влиятелен източник на абстрактно мислене и непреодолим морален релативизъм, защото той предполага равенство на желанията: в (ограничената, но ефективна) свобода на пазара всеки може да закупи каквото поиска (и каквото може да си позволи). Глупакът може да си купи ум, грешникът праведност, а грозният – красота. В този смисъл всички социални роли са изправени пред постоянни риск да бъдат трансформирани, а всяка солидна идентичност - да се втечни. Така, пазарът изравнява натиска върху предварително установените йерархии при остойностяване. Господстващата идеология на потребителския избор още повече затвърждава егалитарните основи на този пазар: нито едно индивидуално желание не е по-важно от останалите. Благодарение на стойността, на пазара всички желания биват удовлетворявани по един и същи начин.

Сон-Ретел (1978) радикализира този аргумент. Той показва как абстрактното научно мислене не е независимо от практиката, а е винаги вече осъществено в сферата на стоковия обмен. За да могат хората да мислят по абстрактен начин, трябвало е да започнат да въвличат абстракции в своите практики. Те го правят всеки ден на пазара, без да си дават изцяло сметка за това. Именно на пазара всеки един от нас се абстрахира (практически) от оригиналната потребителна стойност на стоката и само тогава размяната става възможна. Ако постоянно сме в съзнание, че няма как едно палто да е равно на 20 лева, ако не се абстрахираме от абсурдността на твърдението, че палтото ни може да е съизмеримо с нещо толкова различно като хартията, на която парите са отпечатани, то тогава няма да можем да пристъпим към размяната. Абстракцията е необходимото условие за пазарните отношения. От тази гледна точка, пазарът е структурно априорен на науката по отношение на мощните релативизиращи ефекти. Изборът на Ницше на пазара като място в притчата е изключително подходящ. Преди да достигнем до науката като основен източник на морален релативизъм, ние трябва първо да погледнем към самия пазар. А за коментиращите - но не и за Ницше! - твърдението “Бог е мъртъв” пазарът явно е толкова видим, че като с всяко ежедневно нещо, с което сме свикнали, остава незабелязан - тривиален факт, чието наличие не заслужава коментар.

Но нека да се върнем отново към притчата: лудият греши, когато, вбесен от неразбиращите и изненадани погледи на другите, счупва фенера си и казва

дошъл съм твърде рано [..] това изключително явление все още пътува и все още не е достигнало до ушите на хората.


Той греши в преценката си, защото истината е, че идва твърде късно. Лудият чука на отворена врата, защото модерните хора, въвлечени в стоково-паричните отношения на капитализма, отдавна вече са релативисти на практика.


Жана Цонева

Есето е публикувано първоначално в Hysterical Parrhesia.

Еднократно
 EUR

случайни статии


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.