Search our Site

logo

Статията “Социализмът и кризата на съвременния човек” излиза през 1968 г. в септемврийския брой на чехословашкото списание “Plamen” (Пламък). По това време ЧКП приема одобрения от Москва закон за цензурата, в който пресата, радиото и телевизията се разглеждат като “инструменти за провеждане политиката на Партията и държавата. Месец по-рано Пражката пролет е смазана и започва т. нар. “нормализация”. Самият текст е мислен и писан преди инвазията на Варшавския пакт.


Значението и обхватът на настоящите събития в Чехословакия могат да се характеризират най-добре с термините "криза" и "хуманистичен социализъм". В тези два израза се съдържа много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Това са твърдения за нещо налично и програма за онова, което трябва да го последва. Те обаче представляват и определена връзка между мисъл и действие, между критическа рефлексия и революционно действие. Чехословашкото общество е в криза, която се опитва да разреши, насочвайки се към хуманистичния социализъм.

Тази криза наистина е пряка политическа, икономическа и морална криза на една нация и едно общество, но същността ѝ е такава, че в нея се разкриват проблеми, които надхвърлят предела на една отделна нация или общество. Това е криза на определен властови сектор и политическа партия, на определена форма на социални отношения и икономически модел. Характерът на кризата обаче е такъв, че в нея се разкриват някои от основните проблеми на политиката, обществото и човешката общност като цяло. Следователно, възниква въпросът: Какво излезе наяве по време на чешката криза? Какво разкрива смисъла на тази криза? Изглежда кризата е рядък исторически момент, извеждащ много от онова, което във всекидневието остава скрито под повърхността и в което се проявява основното и същностното. Чрез кризата на една нация и едно общество в известен смисъл се проявява и оголва кризата на съвременния човек и кризата на основите на съвременното европейско общество.

При по-внимателно обследване не може да остане незабелязано, че кризата в Чехословакия е „кризата на кризите“ в Европа, че в нейните рамки европейската криза кристализира в своята обобщена форма. В същото време, това е показателно и за мащабите на задачата, която днешното чешко общество е поело върху себе си. Смисълът на тази задача се определя чрез термина "хуманистичен социализъм".

Последователното разрешаване на тази криза представлява изясняване на въпросите за смисъла на социализма и на революцията, за мисията на политиката и властта в съвременния свят. Със своята теоретична дълбочина и практически неотложна нужда, отново ще възникнат въпросите: какво е човекът, какво е реалността, какво са природата и истината, какво е времето и какво е битието?

Ако събитията в Чехословакия са рядък исторически момент, чрез който на повръхността излиза скритото, латентно присъстващото в европейската реалност на XX век, вероятно това ще ни отведе и до следващия аспект на този момент. Настоящият период в Чехословакия се явява като исторически момент, в който критическото мислене, отделни групи и сили са изправени пред отворени възможности, които могат да повлияят и формират хода на събитията. Тези събития най-вероятно ще бъдат решаващи за бъдещите десетилетия по отношение на естеството на отношенията и институциите, в които гражданите на тази страна ще живеят и работят. Определени перспективи за теорията и критичната мисъл се разгръщат поради възможността, поне до известна степен, да повлияят на хода на практическите събития и - макар и временно – да реализират онова, което в нормални времена е просто пожелание: единството на теория и практика, единството на мисълта и действието.

Би било фатално недоразумение, ако хората в Западна Европа не успеят да схванат, че случващото се в Източна Европа е и остава неразделно от европейската история и европейския проблем като цяло, или ако хората в Източна Европа не успеят да разберат, че техните събития и история се разгръщат на една обща европейска основа.

Бюрократично-милиционерската система, която доведе до кризата в Чехословакия и която сега се променя в система на социалистическата демокрация, има много повече общи неща с гореспоменатите кризи на модерния човек и на основите на европейското общество, отколкото изглежда на пръв поглед. Някои исторически характеристики на тази система, които са важни и играят значителна роля в реалните условия на засегнатите страни, не биха могли да прикрият общия си произход и основа, чрез които са косвено и вътрешно свързани с базисните реалности на Западния капиталистически свят. Сталинизмът, като бюрократично-политическа система за управление и контрол, се основава на допускането за универсална манипулируемост на хората и нещата – на човек и природа, на идеи и чувства, на живото и мъртвото. Скритата основа и изходна точка на тази система се определя от фундаментално погрешните понятия за човека и света, за нещата и действителността, за историята и природата, за истината и времето.

Ако тази система е стигнала до криза, не само методите и формите на управление и контрол стават проблематични, но заедно с това и целият комплекс от практики и допускания за човека и историята, за истината и природата. С други думи, чехословашките събития не са обичайна политическа или нормална икономическа криза, а по-скоро криза на основите, от които са възникнали съвременните допускания по отношение на действителността и универсалната система за манипулация. Хуманистичният социализъм, за който днес се води борба в Чехословакия, е революционна, хуманистична и освободителна алтернатива на системата за универсална манипулация. От което следва, че тези събития ни оставят в рамките на социализма и по никакъв начин не допускат завръщане към капитализма. Хуманистичният социализъм е отрицанието както на капитализма, така и на сталинизма.

Ако чехословашкият експеримент успее - а неговият успех зависи от последователното му прилагане и от това да не бъде прекратен преждевременно или компроментиран с половинчати мерки, които да попречат на неговото развитие – той би предложил едновременно дълготрайно и практическо доказателство, че е възможно да бъде преодоляна системата за всеобща манипулация в нейните две настоящи исторически форми: бюрократичният сталинизъм и демократичният капитализъм. Недемократичният, бюрократичен, примитивен милиционерски метод, практикуван и провеждан в системата за всеобща манипулация при сталинизма, не трябва да прикрива важния факт, че тази система е въведена и прилагана и по друг, привидно демократичен, изтънчен и много по-малко явен и шокиращ начин.

Системата на универсалните манипулации, като същностна характеристика на ХХ век, е развитатата и усъвършенствана търговска система, характерна за деветнадесети век. В този смисъл, нашият век е продължение на миналия, защото въпреки редицата значими и исторически важни революционни усилия и събития, досега не сме преодолели основите, от които произлизат както системата за универсална търговия, обмен, утилитаризъм и отчуждение, така и системата на универсална манипулация и манипулативност, която решително определя перспективите на нашето време. Най-различните идеологии и форми на фалшиво съзнание крият общите си основи и произход така че, от една страна, явленията, които въпреки многообразието си имат и много общо помежду си, (на пръв поглед) се противопоставят като взаимно изключващи се антагонисти, докато, от друга страна, замъгляват естеството на революционната или радикална трансформация, която би могла да бъде и е истинската историческа алтернатива на настоящата система на универсална манипулация във всичките ѝ разновидности и исторически форми.

Не твърдя, че между това, което се нарича сталинизъм - или просветен и реформиран сталинизъм - и това, което се определя на Запад като масово общество, благоденстващо или потребителско общество, няма съществени различия и че и двете явления не принадлежат на напълно различни социално-икономически формации. Но питам - защо фалшивото съзнание и манипулацията на човека играят такава важна роля и в двете? Аз стигнах до заключението, че основата и източникът, които правят и двата феномена възможни, са латентната и неизяснена обща "концептуализация" за човека и действителността. С думата "концептуализация", тук не отпращаме към теоретичното съзнание, а по-скоро към едно определено действително и фактическо разделение на човека от битието. Определена действителност, статична в позициите си, в интерсубективните отношения, в отношението на човека към нещата и природата, в начина на откриване на истината и във връзката между истината и неистината. Това е действителност, която се възпроизвежда в ежедневието на милиони хора и въз основа на която хората формират своите предположения относно себе си и света. Характерно за системата на универсалната манипулация е не само доминацията на фалшивото съзнание в допусканията на хората за себе си и света, но по-специално и преди всичко - намаляващата и регресираща способност за разграничаване на истината от лъжата, както и масовата липса или притъпяване на инереса към разграничаването на истина от неистина и на добро - от зло.

Естественото противопоставяне на познатото твърдение за антагонистичната позиция на някои епохи към изкуството, ни води към второто предположение - определени общества могат да живеят без истината, те не се нуждаят от нея, за да съществуват. Стотиците произведения на изкуството само потвърждават това, защото самото им съществуване доказва, че художественото производство и творчеството не могат да променят антитворческата и антиестетическа основа на епохата или прозаичната атмосфера на ежедневието. В този ред на мисли, осигуреното методично придобиване на ерудиция и колосалното натрупване на знания потвърждават, а не отхвърлят, горепосоченото твърдение. Те просто документират безсилието на съвременната наука пред факта, че някои общества насърчават и използват науката и научните знания, като същевременно масово и постоянно формират необходимите условия за съществуването на тези общества - мистификацията и фалшивото съзнание.

В една система на универсална манипулативност, човек губи способността и необходимостта да диференцира, от там и способността и необходимостта да разграничава истината от неистината и доброто - от злото. Манипулативната система е система на безразличието и апатията, където истината се смесва с лъжата, а доброто - със злото. Апатията, издигната във водеща и конституираща категория на действителността, води до идентифициране на истината с неистината и на доброто със злото, въздигнатото с низкото и съответно - универсалното равенство с универсалното унижение. Всичко е еднакво достойно и безполезно, защото всичко губи собствената си стойност и вътрешен смисъл. Следователно, фалшивото съзнание в системата на универсална манипулация не се основава на неистини и лъжи (различими от истината), а на смесване и сливане, на неразграничимост в сплавта от истина и неистина, от добро и зло. В тази система безразличието се явява, от една страна, като всекидневната среда, в която хората трансформирани в маси живеят и действат, а от друга се проявява като неспособност и липса на интерес към диференциацията: като апатия и тъпота, объркване, приглушаване на чувствителността, усета и разума.

Системата на универсална манипулация се основава на техническото подреждане на действителността. Техническият разум организира действителността като обект, който трябва да бъде подчинен, оразмерен, унищожен и надминат. За да може човекът (а заедно с него и нещата, природата, идеите, чувствителността) да се превърне в неразделна част от универсалната манипулативност, е необходимо преди всичко да се извърши една фундаментална и епохална промяна. Това е промяната, която редуцира битието до съществуващото, светът до res extensa, природата до обект на експлоатация или до съвкупност от физико-математически формули. Това е превръщането на човека в субект обвързан с обекти, до които са сведени битие, свят и природа. Истината е сведена до прецизност на полезността и т.н., диалектиката до обикновен метод или съвкупност от правила, а накрая и до нещо по своя характер изцяло техническо. Тази фундаментална и епохална редукция се превръща в предпоставка за продължаващата доминация на апатията в системата на универсална манипулация.

Човекът е интегриран в тази система като манипулируем индивид. Една от големите илюзии на съвременния човек, която допълва специфичното фалшиво съзнание, е предубеждението, че действителността (битието) може да бъде организирана като обект, като фокус на експлоатация, като нещо което съществува, за да бъде подчинено и разпоредено от нас. Както и допускането, че въпреки всичко, ние (хората) оставаме извън една такава по-становкa [Тук Косик отпраща към Хайдегеровoто понятие Ge-stell, във всекидневния немски - "рамка", "поставка", "стелаж". Хайдегер използва думата, за да опише типичния за нашето време подход към света като към обект, като нещо, с което може да се разпореждаме, да боравим; бел. прев.]. Човекът всъщност е винаги интегриран в системата чрез по-становката, като неразделна част от системата, подчинена на нейната логика. Следователно, ако съвременният човек усеща проблематичния аспект на своята позиция и го осъзнава, изразявайки чувства като неудовлетвореност, отвращение, недоумение, досада, нелепост и отчуждение, и ако се опитва да обясни тези явления социологически, психологически или исторически, то той се отнася само към последствията. Неговото изследване не стига до същината и основата на въпроса, макар да разкрива и много важни и значими неща.

Техническият разум е по-ставил действителността не само като обект на господство, полезност, изчислимост и разпределимост, тоест като сферата на онова, което се простира пред нас и което може да бъде изследвано и поставено под контрол, но в още по-голяма степен като потенциал за усъвършенстване и лоша безкрайност. От гледна точка на техническия разум, всичко е временно и следователно преходна фаза, тъй като всичко съществуващо е просто несъвършения предшественик на това, което ще бъде и т.н. до безкрайност. Всичко съществуващо е само относително спрямо безкрайния процес на усъвършенстване и подобряване. От гледна точка на 1984 г., настоящето [1968 г., бел. пр.] е не просто несъвършено, а и единствено точка от преход - преходен етап. Абсолютната „перфектибилност“ [възможност за усъвършенстване], като лоша безкрайност на един процес на нескончаемо усъвършенстване, унищожава и лишава всички неща - хора и идеи - от собствения им смисъл и стойност, придавайки им ги само в контекста и от гледна точка на този безкраен процес. Всичко притежава смисъл и стойност единствено като преходна фаза от процес.

Но ако в тази лоша безкрайност всичко губи собственото си значение - нещата са раз-обличени, а хората са “олицетворени”, всичко е безразлично, тъй като е изменчиво и манипулируемо. Тогава нихилизмът се явява като следствие и логически резултат от гореспоменатото фундаментално изравняване, върху което се основава системата на манипулативност.

Надяваме се, не е необходимо да се набляга на факта, че терминът "техническа рационалност" се използва тук във философски смисъл и че не възнамеряваме да омаловажим по никакъв начин значението на техниката и на техническата мисъл. Съвременното човечество не може да живее без технологии, а техническият прогрес е една от предпоставките за освобождението на човека. Въпреки това, преобладаващите днес предубеждения относно техниката - както некритичната вяра в нейното всемогъществото и прогрес, който сам по себе си ще донесе свобода на човека, така и роматизирания възглед и страха, че ще пороби човека - остават скрита за нас същност на техниката. А същността на техниката не са машините и автоматите, а самата техническа рационалност, която възприема действителността като система за разпределяне, анализиране и усъвършенстване. Колкото и странно да звучи за масовото съзнание, за същността на техниката можем да научим много повече от концепцията за „лошата безкрайност“ на Хегел, от възгледа за прогреса на Кондорсе, от учението на Кант за целите и средствата и от Марксовият анализ на капитала, отколкото от най-взискателните проучвания на техниката, на техническите изследвания и открития. Машините не застрашават човека. Заробващото господство на техниката над човечеството не представялва бунт на машините и автоматите срещу човека. През тази техническа терминология, хората все още само смътно долавят опасността, която ги заплашва, ако техническото познание се приравни с общото познание; ако техническата рационалност превземе действителността до такава степен, че всичко нетехническо, което не може да бъде класифицирано, манипулирано или изчислено, ще се изправя срещу себе си и срещу човека като неразумно.

В този контекст е ясно, че диалектическото мислене, като "антитеза на рационалността“, не означава отхвърляне на техническото мислене, а по-скоро определяне на рамката и границите, в които техниката и техническата рационалност са валидни и оправдани. С други думи, диалектическото мислене е преди всичко отстраняването на мистификацията идентифицираща техническата рационалност с рационалността като такава, както и абсолютизирането на коректността и валидността на техническата обосновка. В този контекст диалектическото мислене се появява преди всичко като критическа рефлексия, вестител на унищожаването на мистификацията и на псевдоконкретното [„Диалектика на конкретното“, стр.30 „Псевдоконкретното“ се отнася до „привидната обективност на явление“, при което неговото действително, човешко значение в обществено-исторически контекст се губи от поглед, а самото явление придобива собствен живот, привидно независим от човешкото му значение; бел. авт.], стремейки се да изобрази действителността такава, каквато е, завръщайки се към всички нейни действителни вътрешни значения. Разбраната по този начин диалектика не е просто метод, а още по-малко съвкупност от правила или обикновена тотализация. Не е ограничена и до обществено историческата действителност. Тя произхожда от критически демистифициращата рефлексия и следователно е по-близо до мъдростта, отколкото до умелото прилагне на определени правила на мислене. Тя е свързана едновременно с проблема за човека и света, за битието, истината и времето.

В Чехословакия, наред с фалита на конкретния управляващ сектор и на конкретната му политика, системата на универсална манипулация също преживява криза, като прикритите основи, на които тя почива, са вече наяве. От този факт става ясно защо хуманистичният социализъм не може да бъде просто политическа или икономическа концепция, макар да става дума най-вече за разрешаване на политическите изкривявания и икономическите трудности. Хуманистичният социализъм възниква като революционна, хуманистична и освободителна алтернатива на всички деформации на системата за универсална манипулация По тази причина той почива върху напълно различна основа и води до абсолютно различни концепции за човека, природата, истината и историята.

Една криза изисква всичко да бъде наново изследвано и анализирано теоритически. Неща, които някога са изглеждали разрешени и ясни, престават да бъдат очевидни и се превръщат в проблематични. Също като жизнено важните въпроси, които трябва вечно да бъдат изследвани и анализирани. Самият феномен на социализма принадлежи към тези въпроси. Изненадващо е, че след целия натрупан опит отново изплува въпросът: Какво точно е социализмът? Този въпрос не е просто намек за желанието да се премахне недвусмислено всяка жестокост и нечовечност извършена в негово име, а също така и за това, че смисълът на социализма трябва да бъде преразгледан. Всъщност изглежда, че практическите задачи и трудности, както и простото обсъждане на дефиниции и изброяване на форми, е замъглило историческото значение на социализма. Прагматизмът и полезността в практиката, са засенчили и изтласкали на заден план освободителния смисъл на социализма, като хуманистична и революционна алтернатива на потисничеството, на мизерията, малтретирането, несправедливостта, лъжата, варварството, войната, охулването на човека и смачкването на неговото достойнство, апатията и липсата на свобода. На всеки етап от своето развитие, във всяка изява и историческа форма, социализмът трябва винаги да се тълкува и дефинира във връзка с това освободително значение. Така диалектиката, революционните качества, критиката и хуманизмът се превръщат в неразделна част от социализма и следователно, трябва да оценяваме всеки постигнат етап, всяко реално начинание и историческа форма на усъвършенстване във връзка с това цялостно значение. Същевременно, това ни дава възможност във всяко начинание, във всяка историческа форма и етап на социализма, да се разграничи съответстващото и принадлежащо на социализма от онова, което го предава, което му е чуждо и е просто негов исторически паразит или деформация.

Чехословашките събития могат да въвлекат в недоразумение, ако не сме наясно със значимостта и съдържанието на категоризацията дадена на тези събития. В Чехословакия настоящият процес се нарича демократизация и реабилитация. От тази терминология можем да разберем, че тук става дума за събития, насочени към миналото, чиито смисъл е да се коригира, подобри и въведе справедливост в миналото; и второ, демократизацията и демокрацията трябва да се добавят към социализма като нещо външно и съпътстващо, като чуждо тяло, трансплантирано към социализма. В чехословашките събития става въпрос за сложна връзка от завръщане към миналото и изграждане на новото, което принадлежи на бъдещето. И това се случва при обстоятелство, при което става все по-ясно, че и най-свободната интерпретация на развитието на тази страна от 1945 г. насам, не може да го приеме като необходима и неизбежна фаза по пътя към социализма. Някои фази от това развитие бяха отклонение, а много от начинанията се оказаха исторически грешки. Днешна Чехословакия се отличава от своето непосредствено минало по това, че съхранява всички елементи на революционното и социалистическото, но отхвърля грешките и изкривяванията. Очевидно е, че социализацията [„Социализацията на средставата за производство“ означава държавен или обществен контрол - което не винаги е едно и също - на поне ключовите сектори на икономиката; бел. авт.] на средствата за производство и управлението на работническата класа са онези революционни достижения, които социалистическа Чехословакия няма да отхвърли и които са и остават предпоставки на съвременния революционен процес. По-конкретно, те се очертават като необходим етап от революцията, отвъд който идва преживяваният днес в Чехословакия. Значимостта на този етап е не само в премахването на деформациите от миналото и превръщането на милиционерско-бюрократичната диктатура в социалистическа демокрация, но и в онова развитие на социализма, което би било в съзвучие с присъщия му освободителен и хуманистичен смисъл.

Актуалните събития в Чехословакия трябва да покажат, ако експериментът успее, че социализмът и демокрацията са неразривно свързани. Това, което днес наричаме демократизация и което в историческия континуум настъпва точно на този етап, съответства на собствената същност на социализма. Това е вярно не само защото социализмът проектира всички ценни и прогресивни достижения на предходните епохи, включително епохата на демокрацията, но и защото работническата класа при социализма може да има политическа и ръководна роля само ако свободата на изразяване, на пресата, на събранията и на договорите, процъфтяват. Без тези свободи, работниците се превръщат в манипулирана маса, а бюрокрацията узурпира ролята им на политическа сила.

Една от основните характеристики на днешното прераждане в Чехословакия е утвърждаването, при благоприятни обстоятелства, на революционния съюз на работници и интелектуалци. Съюз, спрямо който всеки сектор носи своите особености и в който те си оказват взаимно влияние. Този съюз се основава на осъзнаването, че революционната социалистическа интелигенция наистина може да бъде катализатор, но сама по себе си - без подкрепа или връзка с хората, и особено с работническата класа - тя не може да повлияе достатъчно всеобхватно на събитията, за да трансформира структурата на обществото. Този съюз се основава също и на осъзнаването, че работническата класа е жизнено заинтересована от свободата и истинността на информацията и словото, както и от унищожаването на мистификацията и фалшивото съзнание. Алиансът на работниците и интелектуалците се установява чрез диалог, чрез преодоляване на недоверието и взаимните предразсъдъци, чрез взаимна критика, но и с лично взаимно признаване в интегрирани сдружения на интелектуалци и работници както във фабриките, така и в издателствата и висшите училища. (Един от най-впечатляващите изрази на това сдружение са спонтанно организираните работнически комитети за защита на свободата на пресата и информацията)[Явление възникнало по време на „Пражката пролет“; бел. авт.].

Резултатът от настоящите реформи в Чехословакия трябва да бъде установяването, законодателното и конституционно укрепване на социалистическата демокрация като политическа система, основана на социализацията на средствата за производство. В тази система овластеният народ (като единствен източник на власт) ще управлява обществените дела, така че работниците да бъдат не само колективни собственици, но и мениджъри и участници в собствеността на фабриките. Така всеки гражданин ще бъде истински и фактически неотчужден субект на политическия живот, политическите права и отговорности. Основата на социалистическата демокрация не е анонимната маса, водена и манипулирана от съмнителна управляваща група (политическата бюрокрация), а свободните и равни социалистически граждани, като субекти на политическия живот. В настоящите събития се подготвят семената, които биха могли да се разгледат като органични начала на основите и опорите на социалистическата демокрация. Те включват: 1) народен фронт като социополитически съюз на работници, селяни, интелектуалци, младежи и държавни служители в динамично сдружение разработено чрез политически диалог, чрез напрежение, борба и сътрудничество, с възможност за опозиция и формиране на алтернатива на социалистическа основа; 2) политическа демокрация със свобода на пресата, събранията, договорите и сдруженията и 3) работнически съвети или съвети на производителите, като самоуправляваща се организация на работниците, които са не само колективни съсобственици, но и управители на социалната (социализираната) собственост. В този смисъл, ние считаме чехословашката социалистическа демокрация за интегрална демокрация и вярваме, че тя може да функционира като истинска демокрация само със съдействието и сътрудничеството на тези три основни елемента. С отслабването или елиминирането на който и да е от тях, демокрацията ще се влоши или ще се трансформира в просто формална демокрация.

Настоящите събития в Чехословакия поставиха политиката в центъра на вниманието и я направиха достояние на всеобщ интерес, но заедно с това и предупреждават за проблемите свързани с нея. Естествен елемент на политиката е властта, но същността на политиката определя каква политика ще се използва и на кого ще служи. Политиката не е просто реакция на възникваща или съществуваща ситуация, нито пък е просто разположение на съществуващите сили. Политиката се подкрепя не само от обществените сили - сектори и класи, но и от страстите, разсъжденията и чувствата на човека. Във всяка политика се създават и проектират нови сили, а естеството на политиката определя какво ще се пробуди и развълнува в човека, какво ще предизвика хората и какво ще ги задържи или приспи. В днешната политика най-същественият аспект е образованието на хората, защото именно в политическия живот ще се развие този или онзи потенциал или способност на хората; ще бъде въздигнат този или онзи модел на поведение, характер или активност. От естеството на политиката зависи дали в борбата за вземане или запазване на властта, в нейното изпълнение и прилагане, ще се събудят нетърпение, лични интереси, предразсъдъци и тъмни импулси, дали чувството за справедливост и истина у хората ще изтънее, или пък тъкмо обратно - ще се положат усилия да се развият и усвоят онези тенденции, страсти, способности, потенциали и възможности на човека, които ще му позволят да живее свободно и творчески. Политиката винаги води хората, но нейното естество определя кой ще бъде воден и кой се води: дали ще бъдат манипулирани безотговорно анонимни маси или водят хора, които желаят да бъдат свободни и отговорни граждани.


Заглавно изображение: Йозеф Коуделка

Еднократно:
 EUR

случайни статии

Общество
Hortus conclusus

Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новини всяка седмица.