Search our Site

logo

Комплексът за желязо и редки земни минерали „Баоганг“ е с размерите на град. От мястото, на което се намирам, виждам как покрива хоризонта - безкрайни охлаждащи кули и комини, протягащи се към сивото, претопено небе. Между него и мен, разпростирайки се в далечината, лежи изкуствено езеро пълно с черна, леко втечнена, токсична кал. По протежението на брега има десетки тръби, които изхвърлят гъсти и черни химически отпадъци от обграждащите езерото рафинерии. Воят на тръбите и миризмата на сяра обладават сетивата ми - адът, установил се на земята.

Добре дошли в Бауту, най-големият индустриален град в сърцето на Монголия. Тук съм с екип от архитекти и дизайнери на име "Unknown Fields Division" и това е последната спирка от триседмичното ни пътуване по глобалната верига за доставки, в която проследихме маршрута на потребителските стоки от Китай през корабните контейнери и заводи, до магазините и домовете ни. Може и да не сте чували за Бауту, но мините и заводите тук поддържат режима на съвременния ни живот. Това е един от най-големите световни снабдители на "редкоземни" минерали. Те могат да бъдат открити навсякъде - от магнитите във вятърните турбини и електрическите автомобили, до вътрешностите на смартфоните и телевизорите с плосък екран. През 2009 г. Китай произвежда 95% от световните доставки на тези минерали. Смята се, че мините Баян Обо северно от Бауту съдържат 70% от световния резерв. Но предстои да разберем на каква цена.

Минерали на успеха


Редкоземните минерали играят ключова роля в преобразуващия и взривен растеж на китайската икономика през последните няколко десетилетия. От посещението в Бауту става ясно, че те имат и огромен преобразуващ ефект върху самия град. Бауту, като център на златната треска на 21-ви век, много наподобява граничен град.

През 1950 г., преди настойчивото начало на добива, населението на града е 97 000 души. Днес то е повече от два милиона и половина. Само една причина може да обясни подобен огромен наплив от хора и това са минералите. В резултат, Бауту често се усеща като застинал някъде между смелия нов свят на възможностите, представен от зависещия от него глобален капитализъм и избледняващите спомени за комунизма, който все още бележи неговите съветски булеварди. Билбордите на скъпи американски марки стърчат непосредствено до революционни пропагандни фрески, докато незаинтересованите лица на западните супермодели снизходително наблюдават статуята на председателя Мао. През нощта многоцветни светлини, украсени от редките земни елементи, бележат дългите пътища, превръщайки града в сцена напомняща на филма „Трон“. Из малките крайпътни улици обикалят пияни работниците от рафинериите, залитащи и повръщащи след обиколките си по барбекюта и барове.

Още преди да сме стигнали до токсичното езеро въздействието на индустрията за редки минерали върху околната среда е болезнено ясно. Понякога е невъзможно да се каже къде свършва обширната структура на комплекса „Баоганг“ и къде започва градът. Огромните тръби край пътищата и тротоарите изригват от земята и се възнасят в небесата, но само за да се надвесят над пътя подобно на мостове. Улиците тук са широки - построени така, че да поддържат непрестанния поток на огромните издишащи нафта въглищни камиони, които скриват целия останал трафик.

След дъжд те неспирно разорават почернелите от въглищния прах и потопени под вода пътища. Строяват се на опашки по протежение на пътя в очакване да нахлуят в някоя от многото въглищни електростанции в Бауту, разположени в смущаваща близост до прясно построените жилищни сгради. Накъдето и да погледнете - към незавършените блокове и набързо изоставените паркинги - ще откриете гора от огнеупорните кули на рафинериите и безкрайните стълбове от електропреносната мрежа. Въздухът е изпълнен с постоянната, натрапчива миризма на сяра. Един от онези индустриални пейзажи от които Америка и Европа до голяма степен отвикнаха. Някога части от Детройт и Шефилд трябва да са изглеждали и ухаели така.

Тихо съоръжение


Едно от първите ни посещения в града е в преработвателно предприятие, специализирано главно в производството на церий - един от най-разпространените редкоземни минерали. Церият притежава безброй търговски приложения - от оцветяване на стъкло до изработка на каталични конвертори. Човекът, който ни разведе из предприятието ни обясни, че тук се произвежда предимно цериев оксид, използван за полиране на екрани на смартфони и таблети.

Разхождайки се из подобните на хангар зали бе невъзможно да не забележим, че нещо липсва. Сред лабиринта от тръби, резервоари и центруфуги не откриваме никакви хора. Отсъства каквато и да било дейност. Освен нашите гласове, които рикошират в огромните навеси, заводът мълчи. Съвсем очевидно е, че не функционира. След запитване, нашият водач ни обясни, че е затворено за ремонт, макар да няма никакви следи за това - нито един екип по поддръжката, чистотата или ремонтната дейност. След допълнителни въпроси нашият водач стана подозрителен и угрижен. Отказът да се отговаря на въпроси отклоняващи се от строго определения сценарий бе поведение, с което често се сблъскахме в Бауту.

На излизане, един от членовете на групичката ни, който е посещавал зоната и преди, ни предложи възможно обяснение - може би местната индустрия налага изкуствен контрол върху пазарния недостиг на продукти като цериевия оксид, за да задържа цените на редките минерали високи? Няма как да сме сигурни дали това е причината за ситуацията, на която попаднахме. И все пак това не би било прецедент. През 2012 г. например, новинарската агенция Ксинхуа докладва, че най-големият производител на редкоземни минерали в Китай накъсва дейността си за да намали спада в цените.

Една от другите основни експортни суровини с множество приложения в Бауту е неодимът. Той също се използва за боядисване на стъкло, особено в производството на лазери, но може би най-важното му приложение е при мощните и едновременно леки магнити. Неодимните магнити се използват в потребителската електроника - в слушалките, микрофоните на мобилните телефони и харддисковете на компютрите ни. От друга страна, те са жизнено важен компонент в широкото оборудване изискващо силни магнитни вълни - както във вятърните турбини, така и в моторите, които захранват новото поколение електрически автомобили. Водачът, който ни разведе из неодимната магнитна фабрика, изглеждаше по-сговорчив. Дори ни даде няколко магнита, с които да си играем. Когато въпросите се отдалечиха твърде много от приложението, в посока на производството и свързаната с него цена на околната среда, отговорите намаляха, а твърде скоро приключи и посещението.

Най-вълнуващото нещо както за неодима, така и за церия, е, че макар и да се наричат редки минерали, те в действителност са навсякъде. Неодимът е не по-рядък от медта или никела, и е напълно равномерно разпределен из земната кора. Макар Китай да произвежда 90% от необходимия на пазара минерал, само 30% от неговия резерв може да бъде намерен тук. Може да се твърди, че това, което прави церия и неодима достатъчно оскъдни, че да бъдат печеливши, е изключително опасният и токсичен процес, необходим за извличането им от рудата и за тяхното довеждане до използваем продукт. Церият, например, се извлича чрез раздробяване на минерални смеси и разтварянето им в сярна и азотна киселина, като това следва да се извърши в голям индустриален мащаб, което пък води до огромно количество страничен продукт от отровни отпадъци. Може да се твърди също така, че доминацията на Китай на пазара за редки минерали не се дължи толкова на геологията му, колкото на доброжелателността на управляващите спрямо екологичния удар, за който всички останали държави са прекалено срамежливи.

Няма по-добро място, на което да се открие действителната жертва на Китай, от бреговете на токсичното езеро на Бауту. Създадено, както изглежда, чрез отбиването на река и наводняването на някогашна земеделска земя, това е едно "отпадъчно" езеро. За да се стигне от центъра на града до езерото са нужни не повече от двадесет минути, изтичащи през изоставените околия, завладени от индустриалната архитектура и хоризонт. Ранни сведения сочат, че езерото се охранява от военни, макар да не откриваме никакви признаци за това. Разминахме се с барака, която някога е била обиталище на охраната, но днес е изоставена. Който и да е напуснал това място, очевидно е бързал - оставяйки след себе си готварската печка и пакет със спагети полуфабрикат.

Достигнахме до брега и се загледахме над езерото. Преди да тръгна за Централна Монголия разгледах някои снимки, но въпреки това не бях подготвен за зрелището пред което се изправих - истински извънземна среда, колкото дистопична, толкова и ужасяваща. Мисълта, че е създадена от човека ме скова и уплаши. Осъзнах също така факта, че това е вторичен продукт не само на електрониката в джоба ми, но също и на зелените технологии като вятърните турбини и електрическите автомобили, с които сме толкова заслепени на Запад. Не знаех как да реагирам, затова направих снимки и видео с полирания си с церий айфон.

Ако искате да придобиете представа за мащабите, можете да видите езерото в Google Maps. Ако приближите достатъчно можете да откриете десетките тръби, които бележат брега. Лиъм Йънг от Unknown Fields събра проби от отпадъците и ги занесе обратно във Великобритания. По-късно ми каза, че резултатите от глината, която събра от езерото, показва три нива над фоновата радиация. Unknown Fields имат необичаен план за пробите. "Ще използваме радиоактивната глина за да направим серия от керамични съдове, оформени подобно на традиционните вази Минг", обясни Йънг, "всяка от тях с пропорции базирани на количеството токсичен отпадък, произведен от редкия минерал употребен в определена хай-тек джаджа." Идеята е да се добие представа за влиянието на потребителските стоки върху околната среда, дори когато тя остава незабелязана и отдалечена на хиляди километри от нас.

Невъзможно е да погледна по същия начин на техниката, която ежедневно употребявам, след като станах свидетел на въздействието от редкоземния добив. Докато гледах как Apple обявява своя нов смарт часовник, през главата ми премина мисълта - преди правихме часовниците с минерали, добивани от земята и ги третирахме като скъпоценно наследство; днес използваме още по-редки минерали, но желаем да ги подменяме всяка година. Технологичните компании непрекъснато ни приканват да се „актуализираме“, купувайки най-новия таблет или телефон. Но аз не мога да забравя, че всичко това започва на място като Бауту и едно ужасяващо, токсично езеро, което се простира до хоризонта.

Това пътешествие бе организирано и финансирано от Unknown Fields Division, група от архитекти, академици и дизайнери към архитектурната асоциация на училището по архитектура в Лондон.


Есето е първоначално публикувано в страницата на ВВС.

Еднократно
 EUR

случайни статии




Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.