Search our Site

logo

Днес трудно ще се намери кътче на биосферата, недокоснато от човешки ръце. На някои места природата се оказва почти неспособна да поддържа здравословен живот. Индустриалното общество доведе до загуба на видове с темпове хиляда пъти по-високи от тези, които биха могли да се появят при отсъствието му. Емисиите увеличиха концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата до най-високото ниво за последните няколко милиона години, като повлияните от действията ни промени се очаква да станат още по-опустошителни. Влиянието на човека върху планетата е толкова сериозно, че все по-голям брой учени смятат, че сме влезли в нова геоложка епоха, наречена Антропоцен, която бележи необратимите промени в екосистемите. Как стигнахме до тук и как се очаква да продължим по същия начин?

Всички култури и общества осигуряват критерии за морално поведение. Наследената морална рамка на Запада е основана на индивидуалните права и привилегии, които разполагат интересите на човека на върха на етичните грижи. Това традиционно гледище може да бъде проследено до Просвещението. Философите свързват появата на една експлоатационна настройка спрямо природата също и със средновековните нрави, мислещи човека като превъзхождащ света - човекът като венец на сътворението и център на вселената.

Будизмът вижда нещата по различен начин. Първата етична заповед на будизма е въздържание от вреди, а първият владетел в историята, който издига мерки за опазване на дивата природа, е индийският император будист Ашока Мауря (304-232 пр. Хр). Въпреки това, за много философи-еколози будизмът не изглежда да предлага пряко ръководство за отношение спрямо природата. В голяма степен това се дължи на факта, че има някакъв дисонанс между будисткото разбиране и западната екологична етика.

Обяснявайки този дисонанс е полезно да си спомним за будисткото разграничение между „конвенционална“ и „абсолютна“ реалност. Конвенционалната е начинът, по който нещата изглеждат, пораждайки видимата структура и организация на света. Централно място в нея заема чувството за Аз. Ние сме склонни към силни представи за нашата собствена идентичност, откриваема в неща като семейство, националност, религия, професия и имущество. Абсолютната реалност, от друга страна, отива отвъд подобен опит. Тя, вместо да разглежда нещата като независими обекти, ги описва от гледната точка на свойствата и условията в една постоянно изменяща се вселена. Тази перспектива означава, че синтезът на силите и условията, които възприемаме в „реката“ например, остават разпознаваеми в себе си и въпреки това съществуват като неразривно свързан елемент с една далеч по-обхватна система. Тя може да се схване единствено в понятията на физическите сили, геологията, животът, който поддържат и на хидрологическите цикли. Ако Аз-ът се мисли по същия начин, колко точно субстанция има в онова, което мисля като „мен“?

В будизма Аз-ът се разбира не като лежащо в основата нещо [т.е. не като субект, от лат. subiectus - под-лежащ], а като неспирен процес. Това напомня на теорията на снопа на Дейвид Хюм. В съответствие с будистката мисъл, Хюм описва съзнанието като "вид театър, в който няколко възприятия се появяват последователно; отминават, преминават, плъзгат се и се смесват с различни състояния и ситуации". И така, въпреки подразбиращата се конвенционална реалност, зад нашите мисли, думи и действия няма нито конкретност, нито същност. Така в будизмът „индивидуалността“ е илюзия, най-вече в смисъла на понеслите ни към вярата схващания за отделеността ни от другите и другото в света. На лично ниво, проблемите се появяват когато бъдем впримчени във вида преживявания характеризиращи този опит за Аз-а. Повеждат ни представи за притежание и тъкмо поради копнежа и привързаността си към преходните неща, ние се превръщаме в причина за собственото си страдание. Това неизбежно води до недоволство, тревожност и отчуждение. Но последиците от подобни екзистенциални недоразумения отвеждат далеч отвъд личния ни живот. Всъщност егоцентричността е болест, която предизвиква дисбаланси, безчувственост и злоупотреби - болест директно свързана с "трите порока" на Буда: алчност, недоброжелателност и заблуда. Въпреки това, тези отрови са насадени в нормите и структурите на обществото, спомагайки за насоките на икономическото и политическо поведение спрямо заобикалящата ни среда. Унищожението на природата е следователно външна манифестация на вътрешен недъг. Ако нашите мисли са замърсени, тогава ще са замърсени и нашите действия, а и последствията от тях. Напротив, будистките принципи гледат на личността и на природата като на неразделими.

Как възприемаме и разбираме себе си е от решаващо значение в определянето на това как ще действаме. Те оформят начина, по който възприемаме и разбираме Другия и природата. Мислейки и действайки поотделно, ние създаваме дисхармония. Тя е едновременно симптом и причина за отчуждение от естествения свят, но и слепота спрямо собствената ни истинска природа. Обръщането на този процес ще рече скъсване на изкуствените граници между хора и природа, а и разкриване на лежащите в основата им единство и цялост.

Следователно - както философски, така и екологично, - нашият личен интерес може бъде разгледан като интереса на цялото. Подобно съзнание може да даде посока на една по-балансирана връзка между общество и природа.

Бъдещето на природата е за пръв път и поне частично в ръцете на съзнателните, разумни човешки същества. Но за всеки вид приложимо общо бъдеще, ние трябва да култивираме една яснота и разбиране, които позволяват регулация на импулсите и поведението ни. Това е нравственост основана на самодисциплина или - както го наричат будистите - „средният път“. Ние трябва също така да култивираме една нова признателност и почит - вкоренени в смирението - спрямо неприкосновената святост на всички форми на живот, а и уважение и състрадание като основа на всяко решение и оценка касаеща целесъобразността на действията ни. Както гласи една стара азиатска поговорка: "Внимателният крак може да стъпи навсякъде". А и така можем, достигайки до по-добро схващане за природата, също да видим сами себе си като онова, което действително сме.

Еднократно
 EUR

случайни статии

Философия
Що е код?



Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.