Search our Site

logo
| Истината лъсна: парите са просто дългови полици и банките се въргалят в тях
Image
През 1930-те години Хенри Форд отбелязва със задоволство колко е хубаво, че повечето американци не знаят как работи банковата система, защото ако знаеха, то „революцията би избухнала преди да се е изтърколил денят.“

Миналата седмица [статията е от Март, 2014 г.; бел. ред.] се случи нещо забележително. Банката на Англия изпусна духа от бутилката. В доклад, наречен „Създаването на парите в съвременната икономика“, в съавторство с трима икономисти от Дирекцията за паричен анализ на банката, се заявява в прав текст, че най-често срещаните допускания за банковото дело са изцяло погрешни и че популистки или хетеродоксални позиции, обикновено свързани с групи като Occupy Wall Street, са правилни. По този начин те успешно захвърлиха цялата теоретична основа на мерките за строги икономии на боклука.

За да добиете представа колко радикална е новата позиция на банката, помислете за конвенционалния възглед, който продължава да бъде в основата на всички уважавани дебати относно публичната политика. Хората влагат парите си в банки. Сетне те им предоставят тези пари под формата на потребителски или корпоративен заем с лихва. Вярно е, че фракционната резервна система позволява на банките да дават значително по-големи суми, отколкото държат в резерв, както е и вярно, че ако резервите им не са достатъчни, то частните банки могат да вземат назаем от централната такава.

Централната банка пък може да напечата толкова пари, колкото пожелае. Но същевременно внимава да не напечата твърде много. Често ни се казва, че това е първопричината централните банки да са независими. Ако правителствата сами можеха да печатат пари, те със сигурност биха наводнили системата и произтичащата от това инфлация би хвърлила икономиката в хаос. Институции като Банката на Англия или Федералния резерв на САЩ бяха създадени с цел внимателно регулиране на паричното предлагане и предотвратяване на инфлацията. Ето защо, да речем, им е забранено да финансират директно правителството, купувайки държавни облигации, а вместо това финансират частната икономическа дейност, която правителството просто облага с данъци.

Стандартното разбиране ни внушава, че парите са вид ограничен ресурс като боксита или петрола, кара ни да вярваме, че „просто няма достатъчно пари“ за финансиране на социални програми, да говорим за безнравствеността на държавния дълг или как публичните харчове „изтласкват“ частния сектор. Неща, които тази седмица Банката на Англия призна за неверни. Нека цитирам собственото им обобщение: „Вместо да получава депозити, спестени от домакинствата, които след това да отпуска под формата на заем, банковото кредитиране създава депозити“… „В нормални времена централната банка не определя наличното количество пари в обращение, нито пък парите от централната банка биват „умножавани“ чрез повече заеми и депозити.“

С други думи всичко, което знаем, не е просто грешно, а тотално сбъркано. Когато банките дават заеми, те създават пари. Това е така, защото парите наистина са само полици. Ролята на централната банка е да ръководи правен ред, който ефективно предоставя на банките изключителното право да създават полици, които правителството ще признае за законно платежно средство чрез желанието си да ги приеме за плащане на данъци. Действително няма ограничение за това колко пари могат да се създадат, стига да успяват с намирането на желаещи, готови да ги заемат. Те никога няма да бъдат прецакани по простата причина, че като цяло кредитополучателите не вземат пари за да си ги кътат под матраците; в крайна сметка всички отпуснати средства просто ще се озоват отново в някоя банка като депозити. Така че за банковата система като цяло, всеки заем просто се превръща в депозит. Нещо повече, доколкото банките имат нужда от нови средства, те могат да заемат от централната банка колкото си пожелаят; последната единствено задава лихвения процент, който е цената на парите, а не количеството им. От началото на рецесията централните банки в САЩ и Великобритания почти изцяло обезцениха парите. Всъщност чрез „количественото облекчаване“ те на практика изпомпват в банките толкова пари, колкото пожелаят, без да предизвикат инфлация.

Това означава, че реалният лимит за количеството пари в обращение е не колко централната банка е готова да даде назаем, а колко правителството, фирмите и обикновените граждани са готови да вземат назаем. Правителствените разходи са основният двигател във всичко това (и по банкнотите пише, ако се вгледате внимателно, че централната банка все пак финансира правителството). Така че не може да става никакъв въпрос за публичните разходи, които „изтласквали“ частните инвестиции. Точно обратното е.

Защо Банката на Англия внезапно призна всичко това? Една от причините е – тъй като очевидно е вярно. Задачата на Банката е реално да управлява системата, а в последно време системата не работи особено добре. Възможно е да е решила, че поддръжката на фантасмагоричната версия за икономиката, която се оказа тъй удобна за богатите, е просто лукс, който вече не може да си позволи.

Но в политическо отношение Банката поема огромен риск. Помислете какво може да се случи, ако притежателите на ипотечни кредити разберат, че парите, които банката им е отпуснала, всъщност не са житейските спестяванията на някой пестелив пенсионер, а нещо, което банката просто създава с вълшебна пръчица, която ние, обществото, сме ѝ връчили.

В исторически план Банката на Англия беше склонна да бъде пионер, залагайки на пръв поглед върху радикални позиции, които в последствие се превърнаха в ортодоксални. Ако случаят и сега е такъв, то скоро ще разберем дали Хенри Форд е бил прав.

| Дейвид Грейбър

Професор по антропология и автор на Debt: The First 5000 Years.


Превод: Жана Цонева
Източник: The Guardian

Еднократно
 EUR

случайни статии

Общество
Що е наука?



Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License

Получавайте новини всяка седмица.