Search our Site

logo
"Раната Войцек" по текстове на Бюхнер, Мюлер и Хьолдерлин, е крайъгълен камък в историята на българския театър. Постановката отхвърля радикално каноните на онова, което режисьорът Иван Станев нарича „битов театър“ - натурализмът и психологизмът на класическата руска театрална школа. Вместо това, Станев изгражда една радикална телесна естетика с препратки към театъра на Арто и японския танц „Буто“. Използвана е и типичната за постмодерния театър техника на колажа, като спектакълът е построен върху три текста, само един от които драматичен – недовършената пиеса на Г. Бюхнер „Войцек“.

Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките й цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят.



Филм за бързия и почти инстинктивен творчески процес, извършен от холандския художник Тео Звиндерман. Дрипинг, пръски, драскане и размазване на боята върху гигантското платно довеждат до творбата "Гарванът", вдъхновена от едноименната поема на Едгар Алан По - един почти абстрактен хаос от думи и звуци. Ян вон Айке документира целия процес, а сетне монтира кадрите под рецитала на Дродж Сноу.
Един филм, в който различните модуси на изкуството се срещат, за да подсилят останалите - награждаван многократно на фестивали за късометражно кино в цял свят.


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License