Search our Site

logo
"Раната Войцек" по текстове на Бюхнер, Мюлер и Хьолдерлин, е крайъгълен камък в историята на българския театър. Постановката отхвърля радикално каноните на онова, което режисьорът Иван Станев нарича „битов театър“ - натурализмът и психологизмът на класическата руска театрална школа. Вместо това, Станев изгражда една радикална телесна естетика с препратки към театъра на Арто и японския танц „Буто“. Използвана е и типичната за постмодерния театър техника на колажа, като спектакълът е построен върху три текста, само един от които драматичен – недовършената пиеса на Г. Бюхнер „Войцек“.


„Раната Войцек“ преминава трудно през иглените уши на цензурата, играе се за кратко в малкия салон на театър „София“, а публиката е шокирана от непознатия театрален език. Спектакълът е поканен на фестивал в Западен Берлин през 1988 г. където позитивните отзиви на немската критика отварят възможност на Станев да остане в Германия.

През 1987 г. Хайнер Мюлер пише „Раната Войцек“ по повод връчената му награда „Георг Бюхнер“. Словото започва така: „Все още продължава Войцек да бръсне своя капитан, да яде предписания му грах, да измъчва своята Мари с апатичната си любов. Той е вече цяла една държава със собствено население и призраци околовръст…“

Николай Павлов



Еднократно
 EUR

случайни статии


Всички материали са част от
Creative Commons Attribution
No Derivatives 4.0 Int. License